О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.03. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №167 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „БГ П.” Г., [населено място], чрез адвокат С. С., с вх.№ 9100 от 23.11.2011 год. и друга с аналогично съдържание с вх.№1968 от 23.02.2012 год., двата на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.02.2012 год., както и копие от същата подадена по факс с вх.№1924 от 22.02.2012 год. срещу определение №2101 от 16.11.2011 год. по ч.гр.д.№3850/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК,1-ви състав, с което са отменени определение от 04.10.2011 год. и определение от 18.10.2011 год., двете по гр.д.№9935/2011 год.на Софийския градски съд,ГО, 16 състав, с които на основание чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.29 във вр. с чл.30 ЗТР , който ще бъде предявен от молителя „БГ П.” Г., [населено място] срещу [фирма] чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника, запор върху движими вещи, също собственост на ответника, както и запор върху търговски марки, използвани за издаване на вестници и печатни издания от дружеството, както и допълнителна обезпечителна мярка- особено представителство на дружеството [фирма] и на дъщерните дружества, в които холдингът притежава целия капитал. С обжалваното определение Софийския апелативен съд е приел, че наложените обезпечителни мерки са неподходящи спрямо целената с иска по чл. чл.29 във вр. с чл.30 ЗТР защита, а наложената обезпечителна мярка с второто определение от 18.10.2011 год.- не е предвидена в закона. Софийският апелативен съд е отхвърлил молбата на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.390 ГПК, като са обезсилени и издадените обезпечителни заповеди.
Частният жалбоподател „БГ П.” Г., [населено място] твърди, че обжалваното въззивно определение е изцяло недопустимо, като постановено преди да е изтекъл срокът по чл.396, ал.2 ГПК. Евентуално подържа, че определението на Софийския апелативен съд, в частта, с която се е произнесъл по допуснатото от Софийския градски съд обезпечение чрез налагане възбрана на недвижим имот и запор върху търговски марки, е недопустимо, защото в тази си част, определението на Софийския градски съд, като необжалвано, е влязло в сила. Навежда и довода, че определението на Софийския апелативен съд в посочените по-горе части, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по допуснатото от Софийския градски съд особено представителство на ответното дружество и на дъщерните му дружества, е нищожно, тъй като определението на Софийския градски съд по отношение на тези обезпечителни мерки не е било обжалвано. След като Софийският апелативен съд не е бил сезиран с искане за отмяна на тези допуснати от първоинстанционния съд обезпечителните мерки, обжалваното определение е постановено за първи път от Софийския апелативен съд, поради което не следва да се прилага процедурата по чл.274, ал.3 ГПК. Евентуално подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] оспорва допустимостта , а по същество основателността на частната жалба.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390, ал.1 и чл.396,ал. 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл.396, ал.2 ГПК, Доп. ДВ, Бр.100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение. В случая Софийският апелативен съд е действала като въззивна инстанция, която е отменила определенията на първоинстанционния съд, и е отхвърлила молбите на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.390 ГПК, поради което обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че нормата на чл.274, ал.3 ГПК не намира приложение, защото Софийският апелативен съд се е произнесъл за първи път по допуснатото обезпечение чрез налагане възбрана върху недвижим имот, запор върху търговски марки и особено представителство на ответното дружество и дъщерните му дружества. Сочената недопустимост, р.п. нищожност на определението на Софийския апелативен съд, постановено по реда на чл.396, ал.1 ГПК, не променят упражнените от него правомощия на въззивна инстанция. Дори самият частен жалбоподател чрез тези си доводи, признава този факт, защото твърдените от него пороци в определението на Софийския апелативен съд, биха могли да се осъществят само при евентуално нарушаване на въззивните му правомощията/чл.269, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК/. Недопустимо би било въззивното определение, само ако въззивният съд е излязъл извън предмета на въззивното обжалване.
С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на посоченото по-горе законово изключение на чл.396, ал.2 ГПК, което не намира приложение в случая. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС в тази насока- вж. Определение №629 от 27.12.2011 год. по ч.гр.д.№520/2011 год. на ВКС, І Г.О., Определение №889 от 16.12.2011 год. по ч.т.д.№833/2011 год. на ВКС, І Т.О., Определение №692 от 19.12.2011 год. по ч.гр.д.№594/2011 год. на ВКС, ІІІ Г.О. и др.
С оглед произнасянето по частната касационна жалба на „БГ П.” Г., [населено място], отпада и нуждата от произнасяне по съдържащото се в нея искане по чл.277 ГПК за спиране изпълнението на обжалваното определение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „БГ П.” Г., [населено място] срещу определение №2101 от 16.11.2011 год. по ч.гр.д.№3850/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК,1-ви състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: