О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
С., 26.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.09. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч. т.дело №533/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], с вх.№ 5175 от 03.06.2011 год. на ВКС срещу Определение №88 от 02.05.2011 год. по т.д.№50/2011 год. на ВКС, І Т.О., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата му за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на Разпореждане №679 от 08.10.2010 год. по ч.т.д№340/2010 год. на ВКС, ІІ Г.О., с което е върната частната му жалба срещу определение №603 от 10.08.2010 год. по същото ч.т.д.№340/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което на основание чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е допусната до касационно обжалване частната му жалба срещу определение №447 от 12.03.2010 год. по ч.гр.д.№353/2010 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане на Председателя на СГС от 13.01.2010 год. по гр.д.№2530/2009 год. на СГС, с което е отказано освобождаването му от държавна такса.
Частният жалбоподател твърди, че разпореждането на Председателя на СГС, с което е отказано освобождаването му от ДТ е незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл.6, чл.13 и чл.14ЕКПЧ, чл.6, ал.2, чл.19, ал.2, чл.56 и чл.117, ал.1 от Конституция на РБългария. Подържа, че с обжалваното определение ВКС, І Т.О. не се е произнесъл по подържаното от него искане за отмяна на сочените от него съдебни актове, като постановени в противоречие на закона, Конституцията и изброените международни актове.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване/чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима, но по съществото си неоснователна.
Правилно с обжалваното Определение №88 от 02.05.2011 год. по т.д.№50/2011 год. на ВКС, І Т.О. съставът на съда е оставил без разглеждане молбата за отмяна на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК, без да се произнася по законосъобразността на разпореждането на Председателя на СГС, с което е отказано освобождаването му от ДТ по следните съображения:
1.Предмет на исканата отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК не е разпореждането на председателя на СГС, с което е отказано освобождаването на жалбоподателя от държавна такса, а Разпореждането №679 от 08.10.2010 год. по ч.т.д№340/2010 год. на ВКС, ІІ Г.О., с което е върната частната му жалба срещу определение №603 от 10.08.2010 год. по същото ч.т.д.№340/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което съставът на ІІ Т.О. на основание чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК е отказал допускането на частната му касационна жалба до касационно обжалване. Ето защо доводите на жалбоподателя в настоящето производство за незаконосъобразност на разпореждането на Председателя на СГС, с което е отказано освобождаването му от ДТ, са били неотносими към въпроса за допустимостта на молбата му за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
2.Преди да пристъпи към разглеждане на основателността на подадената молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по нейната допустимост- чл.307,ал.1 ГПК. С обжалваното определение №88 от 02.05.2011 год. по т.д.№50/2011 год. на ВКС, І Т.О правилно съставът на съда е приел, че разпореждането на съда, чиято отмяна се иска, не подлежи на отмяна. На отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения и приравнените на тях прекратителни определения. Определението, постановено на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, с което съдът се произнася по допускането до касационен контрол на обжалвания съдебен акт, не е сред тях, защото с него съдът не прави преценка за редовността на касационната жалба по смисъла на чл.285-286 ГПК, а е израз на правото на касационния съд да извършва преценка за достъпа до касационно обжалване. Актът, с който съдът упражнява правото си да селектира касационните жалби, не подлежи нито на обжалване, нито на отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК. Ето защо и разпореждането на съда, с което е върната частната жалба на жалбоподателя срещу такъв акт, също не подлежи на отмяна.
3. След като съдебният акт, чиято отмяна се иска, не подлежи на отмяна, правилно съставът на І Т.О. с обжалваното определение е приел, че подадената от жалбоподателя молба за отмяна като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, без да обсъжда по същество сочените от него основания за отмяна.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №88 от 02.05.2011 год. по т.д.№50/2011 год. на ВКС, І Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: