О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
С., 07.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.09.две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 10/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3, ГПК по повод постъпила касационна жалба от С. М. А. от [населено място], чрез адвокат Е. П., с вх.№9523 от 15.10.2010 год. на Сливенския окръжен съд, срещу решение №155 от 06.08.2010 год. по в.гр.д.№624/2009 год. на Сливенският окръжен съд, с което е потвърдено решение №380 от 13.07.2009 год. по гр.д.№3962/2008 год. на Сливенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване че не дължи сумата 1377.52 лв., представляваща цена на ползвана и неизплатена топлинна енергия, както и сумата 209.69 лв. – мораторна лихва. Сливенският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че има разминаване между сумите по изпълнителния лист и реално дължимите от касатора, определени с допълнителното заключение на вещото лице инж.К., изчислени по методиката на Наредба за топлоснабдяването и Наредба №2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването, но тъй като така определените реално дължими суми са с около 1000 лв. по-големи, предявените отрицателно установителни искове са уважени в предявените размери след приспадане на частта от тях, за които са погасени по давност.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че заключението на вещото лице не е съобразено с методиката за разпределение на доставената до абонатната станция на топлинна енергия. Навежда довода, че за процесния период служебно е начислена топлинна енергия, която не е била ползвана, като определянето от вещото лице на консумираната топлинна енергия е извършено само на базата на документация, намираща се в топлофикационното дружество. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като сочи като значими за изхода на делото въпросите за разпределяне на доказателствената тежест при отрицателните установителни искове, както и въпроса „При служебно начислени кубици за битово гореща вода, което води до служебно начислени суми за същата, може ли да се приеме, че начина на определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, уреден чл.143, ал.1 и 3 ЗЕ, е правилно приложен и следва ли да се заплаща сума за топлинна енергия на база служебни начисления, без да е доказана реалната консумация.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, преди изменението на чл.280, ал.2, ДВ бр.100/2010 год./, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва касационната жалба, претендира разноски. Третото лице помагач [фирма] приема, че вещото лице не е приложило методиката за дялово разпределение, като размерът на месечното задължение следва да се определи от месечното потребление на топлоенергия от абоната, на чиято база се определя неговият относителен дял при разпределянето на отдадената от абонатната станция топлоенергия между всичките етажни собственици и ползуватели.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Чрез първия поставен въпрос за разпределяне на доказателствената тежест при отрицателните установителни искове не е формулиран конкретен процесуален въпрос от значения за изхода на делото. Трайно установена е съдебната практика, че при тези искове взискателят –ответник следва да докаже факта, от който вземането му произтича- в случая реално консумираната топлинна енергия от ищеца, а той, в качеството си на длъжник, да докаже възраженията си. За определяне на дължимата от касатора стойност на топлинна енергия, съдът се е позовал на допълнителното заключение на вещото лице за стойността на реално потребената от него топлинна енергия, което заключение не е оспорено от касатора. При определяне на топлинната енергия дължима от ищеца, вещото лице се е съобразило с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по процента, определен от общото събрание на ЕС. При това с доводите за неправилно възприемане заключението на вещото лице се допуска смесване на основанията за касационно обжалване, поради допуснати процесуални нарушения-чл.281, т.3, ГПК, с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Същото се отнася и до питането за правилното приложение на чл.143, ал.1 и 3 ЗЕ.
Независимо, че касаторът сочи допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, никъде не мотивира постановяване на обжалваното решение в противоречие със съдебната практика, поради което наличието на това основание не следва да се обсъжда. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК-нуждата от разрешаване на правния спор, поради липса на съдебна практика по чл.139 ал.1 и чл.139а ЗЕ. Съществува дори задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК: решение №142 от 30.09.2010 год. по т.д.№117/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., в което е прието, че при липса на доказателства за заявен по законоустановения ред отказ от потребление, дължимите от потребителя суми се определят съобразно отчетени и таксувани сградни инсталации, топла вода, водоснабдяване и такса мощност, а с решение №62 от 03.02.2010 год. от 03.02.3010 год. по гр.д.№4243/2008 год. на ВКС, ІV Г.О. е постановено, че изясняването на фактите по делото следва да се извърши въз основа на счетоводната документация на ответното дружество.
В полза на ответника [фирма] разноски не следва да се присъждат, защото не е доказано да са направени такива за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №155 от 06.08.2010 год. по в.гр.д.№624/2009 год. на Сливенският окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: