О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
С., 29.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.09. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 14/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от В. М. К., чрез адвокат М. Ж., с вх.№5055 от 09.09.2010 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №638 от 16.07.2010 год. по гр.д.№499/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №234 от 15.02.2010 год. по гр.д.№2404/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ГИО, ІІІ гр.състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора В. К. и съпругата му С. Казийска срещу [фирма] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 69 574.80 лв., представляваща неустойка за забавено неизпълнение, състоящо се в изграждането на закупените магазин и офис №2 със съответните идеални части в собствената на ответното дружество сграда с административен адрес, [населено място], ул.”Ц. Б. ІІІ Обединител” №8. Неустойката е била уговорена в предварителния договор. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил иска на касатора В. К. и съпругата му С. Казийска, поради липса на материалноправна легитимация общо за двамата съпрузи, въпреки че в мотивите е обсъдил основателността на претенцията само на касатора. По повод негова въззивна жалба Пловдивският апелативен съд е приел, че решението на първоинстанционния съд по отношение на съпругата е влязло в сила, поради липса на жалба, а по отношение на касатора въззивното решение е потвърдено на друго основание, а именно, че в сключения нотариален акт за закупуване на имотите клаузата на договорената неустойка за забавена неизпълнение, не е договорена, както и че с окончателния договор не е даден нов срок за изпълнение.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, тъй като счита, че клаузата за неустойка по предварителния договор важи за страните и когато не е предоговорена в окончателния. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.236, ал.2 ГПК, защото въззивният съд не е изложил мотиви за активната легитимация на касатора. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като от изложението му по чл.284, ал.3 ГПК може да се приеме, че мотивира единствено това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК- постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на довода си е представил Решение №2175 от 12.09.1971 год. по гр.д.№1346/71 год. на ВС на РБ, ІІ Г.О., Решение №1925 от 26.11.2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІІ състав, Определение №83 от 15.02.2010год. по т.д.№952/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. и Определение №212 от 20.04.2010 год. по т.д.№1012/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. Като значим за изхода на делото поставя въпроса за активната му процесуална легитимация и въпросът дали клаузата за неустойка по предварителния договор важи за страните по окончателния договор, когато не е възпроизведена в него.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Първият поставен процесуалноправен въпрос за активната легитимация на касатора не представлява общото основание за достъп до касация, тъй като не е обусловил изхода по конкретното обжалвано въззивно решение. Въпросът за активната легитимация на касатора В. К. е обсъждан в предходни съдебни и актове и е мотивирал правните изводи по тях, но предмет на касационно обжалване е само въззивно решение №638 от 16.07.2010 год. по гр.д.№499/2010 год. на Пловдивския апелативен съд/чл.280, ал.1 ГПК/, в което съдът фактически е приел, че касаторът е активно легитимиран да предявява иска. Значим за изхода на делото, като основание за достъп до касация, е само този въпрос, който е обусловил правните изводи на съда. След като съдът е приел, че касаторът е активно легитимиран да предявява настоящия иск, то и поставянето от него на въпроса за активната му легитимация е и без правен интерес. Значимостта на въпроса за други правни спорове или за невлезлите в сила предходни съдебни решения не представлява основание за достъп до касация по настоящия спор, поради неотносимостостта му конкретно към него.
Вторият поставен материалноправен въпрос също не е обусловил изхода по делото, защото Пловдивският апелативен съд е отхвърлил предявения иск не защото породеното от предварителния договор облигационно задължение между страните по него няма действие за тях и след сключване на окончателния- нот. акт №147, том VІІІ, рег.№7237, нот.д.№1246/2007 год. на нотариус Д. С., вписана под №135 в регистъра на НК, с район на действие Пловдивския районен съд, а защото е приел, че с него страните са предоговорили поетите от ответника-продавач задължения за изпълнение по предварителния договор. Дали това отговаря на приетата за установена фактическа обстановка, както и на действителната воля на страните не може да бъде проверявано в настоящето производство, защото значимостта на правния въпрос не се определя от нея, а от правните изводи на съда по същество за съобразяване със закона и практиката.
Не е налице и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на правния спор от Пловдивския апелативен съд, защото Решение №2175 от 12.09.1971 год. по гр.д.№1346/71 год. на ВС на РБ, ІІ Г.О. не е постановено при хипотезата, при която в окончателния договор са предоговорени условията, от които е породено задължението за неустойка по предварителния. Останалите съдебни актове не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ,т.1 и 2 ГПК, както и на т.2 и 3 на ТР 1-2010 ОСГКТК.
В полза на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК ще следва да се присъди сумата 3 600 лв., представляваща изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №638 от 16.07.2010 год. по гр.д.№499/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], №15а да заплати на [фирма] сумата 3 600/три хиляди и шестстотин/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: