О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
С., 11.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №226 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. Г., с вх.№89760 от 11.12.2010 год. на Софийския градски съд срещу решение от 18.10.2010 год. по в.г.д.№4520/2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-„Б”състав, в частта, с която след отхвърлителното решение от 25.02.2010 год. на Софийския районен съд, ГК, 62 състав, по реда на чл.258 и сл.ГПК въззивният съд е уважил предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължимото възнаграждение в размер 15 372.82 лв. за извършеното от ищеца маркетингово проучване, възложено му от касатора-ответник по делото, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата общо по двете фактури в размер на 2 349.63 лв.Районният съд е отхвърлил исковете по съображения, че ищецът [фирма] не е доказал при условията на чл.164 ГПК наличието на договорна връзка между страните. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е приел, че представените по делото фактури са индиция за съществуването на правната връзка, защото установяват предявеното от нейния издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като получател. На основание чл.301 ТЗ е презюмирал потвърждаване касатора [фирма] на облигационното задължение по фактурите, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването му. Приел е, че „знанието” се доказва с факта на осчетоводяване на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях, като сторнирането им е направено около три месеца след осчетоводяването им.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон- чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.286, ал.1 ТЗ, тъй като между страните по делото няма сключен договор за извършване на услуги по маркетингово проучване. Навежда и доводи за нарушение на съдопроизводствените правила- чл.164, ал.1,т.3 ГПК относно допустимостта за установяване със свидетелски показания на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. Развива оплакването за нарушаване на чл.301 ТЗ, защото първоначалното осчетоводяване на фактурите не представлява приемане на действие извършено без представителна власт. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първите два поставени въпроса не представляват формулиране на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не са от значение за изхода по конкретното дело. Питането дали „фактът на издаване на фактура, удостоверяваща стопанска операция, поражда валидно облигационно правоотношение между страните и поражда ли задължение за плащане от получателя й”, както и „неподписаните от получателя фактури следва ли да се третират като доказателство за наличие на договорна връзка между страните” не са обусловили конкретните правни изводи на съда. Софийският градски съд е извел задължението на възложителя за плащане на извършената услуга не само от представените две фактури, не от евентуално удостоверената с тях договорна връзка, а от презюмираното на основание чл.301 ТЗ потвърждаване от страна на възложителя на задължението му за плащане на извършената услуга, поради непротивопоставянето му веднага след узнаване на задължението. Третият поставен въпрос за разпределение на доказателствената тежест за установяване съществуването и изпълнението на договора за услуги, когато изпълнителят е издал фактури за извършените услуги, които са били осчетоводени от възложителя по изложените по-горе съображения също не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съобразно общия принцип на чл. 154 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, при договора за изработка изпълнителят трябва да докаже изпълнението на поръчаната работа съгласно поръчката на другата страна. В случая, обаче, задължението на възложителя за заплащане на дължимото възнаграждение, е изведено чрез прилагане на презумпцията на чл.301 ТЗ, която размества доказателствената тежест. В този случай в тежест на възложителя е да докаже само срочното му противопоставяне веднага след узнаването.
С четвъртия поставен въпрос за правилността на изводите на съда за признаване на вземането само въз основа на счетоводното му отразяване като спорно и неприето касаторът фактически смесва основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК с тези за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК. При това отговорът по него е фактологически обоснован от приетия от съда факт, че сторнирането на счетоводната операция след повече от три месеца, не представлява своевременно противопоставяне след узнаването. Поставеният правен въпрос представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, когато той е от значение за правните изводи на съда, а не по отношение на конкретно приетите факти и доказателства по делото.
Не посочването на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно, за да се откаже достъпа до касация. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото с представените решения на ВКС не се доказва противоречива съдебна практика, тъй като формулираните въпроси са извадени от контекста на общите правни изводи на решаващия съд.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 18.10.2010 год. по в.г.д.№4520/2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-„Б”състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: