О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
С., 18.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч. т.дело №636/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма] [населено място], чрез адвокат С. Б., с вх.№61526 от 24.11.1010 год. но Бургаския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.11.2010 год. срещу Определение №369 от 09.11.2010 год. по ч.гр.д.№328/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което частният жалбоподател на основание чл.77 ГПК във вр. с чл.18, ал.2,т.2 във вр. с чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е осъден да заплати сумата 138 482.75 лв., която не е внесена предварително от него с частната му жалба вх.№9605 от 22.05.2009 год. на Бургаския районен съд, по която е образувано ч.гр.д.№328/2009 год. на Бургаския окръжен съд. Твърди, че обжалваното определение е нищожно, р.п. неправилно, постановено в противоречие с чл.78, ал.6 ГПК, тъй като несъбраната държавна такса следва да се възложи върху лицето станало повод за производството за издаване на заповед за изпълнение- т.е. банката, защото образуваното по нейното заявление заповедно производство е приключило с обезсилване на издадения изпълнителен лист въз основата на Заповедта за незабавно изпълнение.
Ответната банка оспорва частната жалба, като твърди, че тя не е „губеща страна”, защото въззивното определение на Бургаския окръжен съд, за производството по което допълнително е присъдена процесната държавна такса, е било частично отменено от ВКС, ІІ Т.О, а банката е заплатила държавната такса по нейната частна касационна жалба срещу определението на Бургаския окръжен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е частично основателна.
Неоснователни са доводите за нищожност на обжалваното определение, тъй като е постановено от съд, функциониращ в надлежния състав. Той не е изменил или отменил свой акт в частта за разноските, без да е бил сезиран от страната- арг. от чл.248, ал.1 във вр. с чл.246 ГПК. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по финансово-правно вземане за заплащане на държавна такса, която се присъжда служебно от съда-арг. от чл.73, ал.3 ГПК. Това вземане произтича от отговорността на страната спрямо държавата за авансираните от нея разноски по делото за невнесената от ищеца, р.п. от жалбоподателя държавна такса. Държавната такса се събира предварително- чл.3 ЗДТ и чл.73, ал.3 ГПК, освен в указаните от закона случаи. Когато, обаче, тя не е събрана предварително, какъвто е настоящият случай, вземането за държавната такса се присъжда от съда, като това може да стане и след завършване на делото. В случая с обжалваното определение държавната такса е присъдена не само след завършване на въззивното производство, но и след като определението, с което това производство е приключило- Определение №327 от 06.08.2009 год. по ч.гр.д.№328/2009 год. на Бургаския окръжен съд, вече е било частично отменено с определение №764 от 03.11.2010 год.по ч.т.д.№409/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О. ВКС е оставил в сила определението на Бургаския окръжен съд в частта, с която е обезсилен издаденият изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, а по реда на чл.278, ал.2 ГПК е отменил разпореждането на Бургаския районен съд за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение въз основа на документ, издадена по заявление на банката. Следователно дължимата за въззивното производство държавна такса, образувано по частната жалба на [фирма] [населено място] , следва да се присъди от въззивния съд, но с оглед окончателния изход по делото. И тъй като съобразно определение №764 от 03.11.2010 год.по ч.т.д.№409/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., частната въззивна жалба на [фирма] е частично уважена, то по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК половината от присъдената допълнително държавна такса не следва да се дължи от жалбоподателя.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №369 от 09.11.2010 год., по ч.гр.д.№328/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което [фирма] на основание чл.77 ГПК във вр. с чл.18, ал.2,т.2 във вр. с чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е осъден да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата над 69 241.37 лв. до пълния присъден размер от 138 482.75 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №369 от 09.11.2010 год., по ч.гр.д.№328/2009 год. на Бургаския окръжен съд в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: