О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 57/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, [населено място] , чрез юрисконсулт В. Г., с вх.№ 5205 от 02.12.2010 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 30.11.2010 год.,срещу Решение №149 от 12.10.2010 год. по в.т.д.№336/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което, след частична отмяна на решение №51 от 15.04.2010 год.по т.д.№201/2009год. на Добричкия окръжен съд, по реда на чл.258 и сл. ГПК е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място].Т. иск с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 28 024.52 лв., дължима по договор за паричен заем, по силата на който касаторът, в качеството си на заемодател, е предоставил в заем на [фирма] сумата 500 000 лв. Изпълнението на задължението на заемателя в размер на реално преведените средства е обезпечено с банкова гаранция, но не повече от 500 000 лв. Не се спори, че заемателят е изплатил сума по главницата в размер на 28 026.42 лв., както и че банката –гарант е изплатила в полза на бенефициера сумата 476 240.71 лв.Спорен е въпросът коя алинея на чл.76, ЗЗД ще намери приложение спрямо задължението на заемателя за заплащане на лихвата за забава по т.3.1 от договора за заем в размер на 28 024.52 лв. Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, като е уважил иска срещу заемателя [фирма] за сумата 28 024.52 лв., тъй като е приел, че най-напред следва да се погаси лихвата, поради което с изплатената от банката –гарант сума от 476 240.71 лв. остава непогасена част от главницата в същия размер. С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд е приел, че в случая следва да намери приложение чл.76, ал.1 ЗЗД, защото са налице две еднородни задължения, като най-обременително е това за главницата. На това основание с извършеното плащане от банката на сумата от 476 240.71 лв. валидно се погасява целия главен дълг, поради което искът за сумата 28 024.52 лв. следва да бъде отхвърлен. Плащането е осъществено по банковата гаранция, с която е обезпечено задължението за връщане на главницата по договора за заем.
Касаторът Предприятие за управление на дейността по опазване на околната среда твърди, че въззивното решение в обжалваната част е нищожно, тъй като апелативният съд в противоречие с трайно установената съдебна практика, се е произнесъл по материално право, с което не е бил сезиран. Навежда довода, че възражението на [фирма], че банковата гаранция обезпечава само задължението за връщане на главницата, направено във въззивната жалба, е било преклудирано на основание чл.133 във вр. с чл.131,ал.2, т.5 ГПК, тъй като в срока за отговор не е направил това възражение. Подържа и нарушение на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е формулирал правните въпроси, обусловили правните изводи на съда по конкретния спор, разрешени от Варненския апелативен съд в противоречие със съдебната практика. Допуснал е смешение на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК и тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Доводите за нарушение на чл.76, ал.1 ЗЗД и чл.133 ГПК биха представлявали основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не могат същевременно да представляват и основания за селектиране на касационната жалба по чл.281 т.3 ГПК.
Липсват основания за твърдяната вероятна нищожност на въззивното решение в обжалваната част. Твърденията за произнасяне по непредявен иск, биха представлявали основание за недопустимост на обжалваното решение, а не за неговата нищожност/чл.270, ал.3, последно изречение ГПК/.При това Варненският апелативен съд не се е произнесъл и по недопустим иск, защото той не е и излязъл извън предмета на въззивното обжалване, въведен с въззивната жалба. В нея се съдържат възражения за обезпечителната функция на банковата гаранция само до главницата, поради което с обсъждането на това възражение въззивният съд не е излязъл извън пределите на предмета на въззивното производство/арг. от чл.269 във вр. с чл.260, т.3,4,5 и 6 ГПК/. Действително, че с въззивната жалба може да се сочат само новооткрити и новонастъпили факти, поради преклузията на чл.133 ГПК, но пред Варненския апелативен съд не са събирани нови доказателства. Въз основа на събраните от първата инстанция той е квалифицирал направеното от ответника възражение в срока по чл.131, ал.1 ГПК/вж. стр.30 на гр.д.№201/2009 год. на Добричкия окръжен съд/ за връщане на заеманата сума по чл.76, ал.1 вместо по алинея 2 ЗЗД. Касае се за правна квалификация на вече направени от ответника възражения, а не за обсъждане от въззивния съд на нови, ненаправени с отговора на исковата молба възражения.
Не са налице и допълнителните основания за достъп до касация- подържаните такива по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Касаторът въобще не ги мотивирал и обосновал. Позовал се е на противоречия на обжалваното решение с утвърдената съдебна практиката, без да я посочи.
В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, защото не е доказано извършването им в настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №149 от 12.10.2010 год. по в.т.д.№336/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: