О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №555/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от С. Валеревич С. и Н. Генадевич Ф., чрез адвокат П. М., с вх.№3285 от 11.05.2011 год. на Бургаския апелативен съд, срещу Определение № 112 от 20.04.2011 год. по ч.т.д.№84/2011 год. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им въззивна жалба срещу Определение №932 от 15.12.2010 год. по т.д.№424/2010 год. на Бургаския окръжен съд, І Г.О., с което е прекратено производството по иска с правно основание чл.29, ал.1, ЗТР, поради липса на правен интерес за настоящите жалбоподатели, ищци по делото. Бургаският окръжен съд е приел, че чрез този иск те фактически търсят защита на правата си на съдружници в [фирма], [населено място], което е недопустимо с иска по чл.29, ал.1, ЗТР. С обжалваното определение № 112 от 20.04.2011 год. по ч.т.д.№84/2011 год. на Бургаския апелативен съд въззивният съд е споделил крайните изводи на окръжния съд, но по съображения, че с предявения от настоящите жалбоподатели иск се цели проверка за законосъобразността на самото вписано обстоятелство, която не може да се извърши по реда на чл.20 ЗТР, без за това да е проведено самостоятелно исково производство.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Не е преценен правният интерес на ищците от предявяване на иска по чл. 29 ЗТР, не са обсъдени доводите им, наведени във въззивната жалба, че вписването е извършено въз основа неистински протокол/не взето решение/ на общото събрание на дружеството, едноличен собственик на капитала на ответника. Като основания за достъп до касация подържат тези по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Поставят като значими за изхода на делото следните правни въпроси:
1. Твърдението за съставен неистински протокол, отразяващ едно невзето решение на несъстоялото се в действителност общо събрание на съдружниците в дружеството, следва ли да се разглежда, р.п. истинността на документа да се проверява в производството по чл.29 ЗТР или истинността на документа трябва да се установи предварително с влязло в сила решение по чл.124, ал.1 ГПК или присъда?
2. Лицето, твърдящо подписът му върху неистинския протокол, визиран в предходната точка, въз основа на който е извършено порочното вписване, да е подправен, има ли правен интерес от предявяване на иска по чл.29 ЗТР? Имат ли такъв интерес другите съдружници в дружеството- едноличен собственик на капитала с твърдението, че удостоверените в протокола обстоятелства са неистински, а протоколът е подправен?
3. Решението, отразено в съставения протокол на непровелото се в действителност общо събрание на съдружниците, чиято неистинност е релевирана в исковата молба по чл.29 ЗТР, следва ли да се счита за липсващо решение, р.п. за неистинско удостоверяване и несъществуващо обстоятелство по смисъла на т.1 и т.3 ТР1-2002 ОСГК?
Ответникът [фирма] оспорва частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съгласно нормата на чл.280, ал.1 ГПК, към която препраща чл.274, ал.3 ГПК, за да е налице общото основание за достъп до касация, касаторът трябва да посочи за разрешаване значими за конкретното дело правни въпроси, обусловили правните изводи на съда по спора. Формулираните от жалбоподателите въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело. Предмет на установяване с иска по чл.29 ЗТР е порок в заявеното за вписване обстоятелство. Фактът, подлежащ на вписване, заявен със заявление обр.А4 до Агенция по вписване от 11.03.2010 год., находящо се на стр.160 от гр.д.№424/2010 год. на Бургаския окръжен съд, е прехвърляне на дружествените дялове от капитала на ответното дружество [фирма], притежавани от [фирма] [населено място], на трето лице Б., който факт се установява чрез сочения в исковата молба на настоящите жалбоподатели договор от 15.01.2010 год. за прехвърляне на дружествените дялове/арг. от чл.129, ал.2 ТЗ/. Първият и третият от поставените въпроси касаят двата протокола от една и съща дата- 27.05.2009 год. от извънредното общо събрание на съдружниците в [фирма] [населено място], които са относими не към факта, подлежащ на вписване, а към законосъобразността на самата сделка, доколкото тя е следвало да бъде одобрена от общото събрание на това дружество при това съобразно руското законодателство. Тези въпроси за твърдяното вписване на несъществуващи обстоятелства – вписване въз основа на неистински, подправени протоколи на общото събрание от 27.05.2009 год., са относими към проверка на законосъобразността на вписаното обстоятелство, която не може да се извърши чрез иска по чл.29 ЗТР.
Вторият поставен въпрос за правния интерес на ищците, също е неотносим към спора, тъй като предмет на проверката е въззивното определение, в което недопустимостта на иска по чл.29 ЗТР е обоснована не с липсата на правен интерес, а с недопустимостта в това производство да се извършва проверка за законосъобразността на подлежащото на вписване обстоятелство.
Не са налице и допълнително подържаните основания по чл.280, ал.1т.1, 2 и т.3 ГПК.Обжалваното определение не е постановено в противоречие с т.ІІІ на ТР1-2002 ОСГК, където изрично е посочено, че „при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, проверката не следва да де се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство”. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че чрез иска по чл.29 ЗТР, стар чл. 431, ал.2 във вр.с чл.498 ГПК, отм. не може да се извършва проверка на законосъобразността на вписаното обстоятелство. В касационната жалба не се излагат доводи за нуждата от преосмислянето й, което изключва наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Представеното решение №5 от 08.02.2011 год. на ВКС, І Т.О. е неотносимо към спора. То третира порок на вписване на други обстоятелства- невписване на апорта в дружествения договор при заявено за вписване увеличение на капитала чрез апортна вноска. Но и в мотивите на това решение също е застъпено, че няма тъждество между подлежащото на вписване обстоятелство и решението на общото събрание.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 112 от 20.04.2011 год. по ч.т.д.№84/2011 год. на Бургаския апелативен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: