О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №671/2011 година
Производството по делото е образувано по повод подадена частна жалба от С. Д. П. от [населено място] с вх.6974 от 27.07.2011 год. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.07.2011 год., срещу определение №464 от 05.07.2011 год. по т.д.№123/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №85 от 30.10.2009 год. по т.д.№515/2009 год. на Великотърновския апелативен съд по повод подадена касационна жалба от настоящия частен жалбоподател. Твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част е постановено в противоречие с практиката на ВКС, вписаното на 09.05.2008 год. обстоятелство, заявеното за вписване от Р. А. в качеството му на управител на ответното дружество [фирма], [населено място], е опорочено, а въззивната инстанция не е обсъдила всичките представени доказателства във връзка с направените оспорвания от жалбоподателя.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище.
Подадената частна жалба е недопустима.
Определението, с което касационният съд извършва селекция на касационните жалби, не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил такава обжалваемост, за разлика от определенията, постановени от отделни състави на ВКС, за които е предвидена изрична обжалваемост с нормата на чл.274, ал.2 ГПК. Определението, постановено на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, с което съдът се произнасяне по допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, не е акт по преценка на редовността на касационната жалба по смисъла на чл.285-286 ГПК, а е израз на правото на касационния съд да прецени наличието на основанията достъп до касационно обжалване.
Необжалваемостта на тези определения следва и от нормата на чл.296 ГПК, съобразно която въззивното решение влиза в сила и когато касационната жалба не е допусната до касационно разглеждане. За настъпване на стабилитета на това решение законодателят е приравнил двете хипотези- недопускането до разглеждане на касационната жалба и не уважаването й. Последната хипотеза е свързана с постановяване на необжалваем акт, поради което следва да се приеме, че и актът при първата- определението, с което не се допуска касационно обжалване, също не подлежи на обжалване.
С отмяната на ГПК- Изв.бр.12 от 1952 г- ДВ бр.64 от 2006 год., включително и на чл.218в, ал.5 от него, посоченият от частния жалбоподател петчленен състав, не съществува като орган на контрол за законосъобразност по отношение определенията, постановени от тричленен състав на ВКС.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на С. Д. П. от [населено място] срещу определение №464 от 05.07.2011 год. по т.д.№123/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: