О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
С.,01.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 386 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби: от [фирма] чрез адвокат Я. В. и от ДФ „Земеделие” чрез главен юрисконсулт К. Т. срещу решение № 535/11.12.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 155/2010 г.
В касационните жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК / [фирма]/ и чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК /ДФ „Земеделие” /.
Жалбата на ДФ „Земеделие е оспорена от [фирма]” по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
И двете касационни жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу ДФ „Земеделие” общо за сумите 142019 лв. – финансова помощ по договор от 19.12.2003 г. за закупуване на селскостопанска техника и общо за сумата 174183.30 лв. – обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължението за предоставяне на финансова помощ по същия договор. Исковете са отхвърлени изцяло от СГС, чието решение е изменено от САС. САС е отменил решението на СГС по първия иск за 53222 лв. и е постановил друго решение, уважаващо иска за отменения размер със законните последици. САС е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част. Двете касационни жалби касаят въззивното решение в уважителната му част /жалбата на ДФ „Земеделие”/ и в отхвърлителната му час / [фирма]/. САС е приел, че между страните е сключен договор от 19.12.2003 г., при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селскостопанските райони в Република България /С./, по силата на който ответникът – ДФ „Земеделие” ще предостави на ищеца безвъзмездна финансова помощ за закупуване на специализирана селскостопанска техника до размер 422996 лв. Всички активи, подлежащи на закупуване, са предмет на предварителен договор с трета за спора страна – [фирма]. Фондът е изплатил на ищеца 280077 лв., но е отказал да изплати останалата част от обещаната сума, като се е позовал на проверка на място, установяваща несъответствие на закупените машини със зададените параметри като модел, вид и размер по предварителния договор и спецификацията към договора с фонда. По първия иск, по описаните пера, САС е приел, че следва да се уважи претенцията за помощ, свързана със закупен челен товарач – за сумата 53222 лв., представляваща 50% от изразходваните средства за закупуване. Това е прието с оглед заключенията на СТЕ, включително и изслушаната СТЕ пред въззивния съд, протокол за съответствие. Според САС закупеният челен товарач като марка и модел е идентичен с уговорените технически характеристики, използван е в извършваната от ищеца селскостопанска дейност, регистриран е като земеделска техника с издадено свидетелство по установения от закона ред и за него не са налице предпоставки за отказ от плащане по т.4.4 от раздел IV от договора. За другата закупена техника е прието /все с оглед събраните писмени и гласни доказателства по делото – фактури, спецификации и СТЕ/, че не са идентични по техническите параметри, марки и производители с приложението към договора и предварителния договор със [фирма]. За вторият иск е прието, че той е неоснователен, тъй като ищецът претендира обезщетение по чл.82 ЗЗД за действително претърпени вреди – заплатени лихви и такси по банков договор за кредит. Но в случая платените наказателни лихви и други такси по договора за кредит между ищеца и трета страна не се обхващат от рамките на чл.82 ЗЗД като предвидими вреди. Договорът е с трета за спора страна – с банка, избрана от ищеца, този договор и условията му не обвързват фонда, а обещаната финансовата помощ от фонда е уговорена под условие, което не е изпълнено в цялост от ответника.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По касационната жалба на [фирма], касателно отхвърлителната част на обжалваното решение с поддържано основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. В приложното поле на чл.82 ЗЗД включват ли се претърпените загуби от необслужване на договор за кредит, сключен в случая с банка „Земеделие”? Отговорът на този въпрос е от значение за изхода на спора, но той е обусловен от установената и приета от САС фактическа обстановка, т.е. разрешението е фактологично обусловено – с оглед установеното и приетото от САС по сключване на договора за кредит с трета за спора страна и липсата на основания за ангажиране отговорността на фонда за претърпените вреди и пропуснати ползи, които са резултат от договор, в който тази страна не е участвала. Щом отговорът на въпроса е фактологично обусловен и разрешението зависи от конкретно установената и приета фактологическа обстановка, разрешението му е относимо към правилността на обжалваното решение при проверка след допускане на касационното обжалване и мотивира основание по чл.281 т.3 ГПК, а не въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законодателят разграничава двата вида основания, както и последователността на произнасянето по тях.
2. Касаторът поддържа и процесуалноправен въпрос: Върху кого пада доказателствената тежест, когато ответникът твърди, че са налице отрицателни факти – възражението на фонда, че част от машините са видимо стари. Отговорът на въпроса, както е поставен, не е обуславящ изхода на спора. Всяка страна е поискала доказателства в подкрепа на твърденията си, в този смисъл са и дадените от съда указания – ищецът, че машините са новозакупени и отговарят по параметри на спецификациите и предварителния договор, а ответникът, че машините са втора употреба и с друга спецификация и параметри. С оглед събраните по делото доказателствата САС е приел за установени или неустановени твърденията на ищеца и ответника за поддържаните от всеки положителни факти, като въпросът с разпределението на доказателствената тежест относно установяване на отрицателни факти не е обусловил изхода на спора.
Независимо от това следва да се посочи, че липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в какъвто смисъл са и разясненията на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК по касационната жалба на [фирма] срещу решението на САС в отхвърлителната му част.
По касационната жалба на ДФ „Земеделие”, касателно уважителната част на обжалваното решение, с поддържани основания по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК:
Касаторът формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК под формата на доводи за неправилност и твърдения за правата на фонда при изпълнение на договора: Във всеки момент от изпълнение на инвестицията трябва да са налице критериите за финансиране по програма С.. Излага доводи, свързани с приложение на критериите в спецификациите и предварителния договор, относно закупения челен товарач. Въпросите, доколкото са конкретизирани, не са обусловили изхода на спора. Няма спор за възможността на фонда да извършва проверки по изпълнение на поетите от страната по договора ангажименти, което е и сторено и за установяване наличие или липса на тези критерии във връзка с изпълнение на договора. Именно с оглед резултатите от тези проверки фондът е отказал изплащане на обещаната помощ в цялост. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложените решения на СГС и Ямболски окръжен съд са без доказателства да са влезли в сила. Следователно няма основание за наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Приложените извадки от решения на Европейски съд са неотносими, тъй като касаят възможност за проверки на фонда, каквито тук не се спори, че има. А и тези решения, дори приложени в цялост, не обуславят основания за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а самото посочване на разпоредбата не обуславя приложението й. Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и по касационната жалба на ДФ „Земеделие” срещу решението на САС в уважителната му част.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК на решението на САС в цялост по двете касационни жалби.
С оглед на този резултат, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 535/11.12.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 155/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.