О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
С., 11.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 836 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на арх. П. Д. С. чрез адвокат В. Б. срещу решение № 391/03.05.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 264/2009 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявени искове на касатора срещу [фирма] [населено място], М. Ц., А. А. и А. Д. по чл.28 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ и чл.57 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за промишления дизайн /ЗПД/ за присъждане на сумата 12000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата – [фирма] [населено място], М. Ц., А. А. и А. Д. оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа жалбата, намира следното:
Жалбата е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от П. С. срещу [фирма], М. Ц., А. А. и А. Д. по чл.28 ал.1 т.1 и т.2 ЗПРПМ и чл.57 ал.1 т.1 е т.3 ЗПД . Исковете са предявени за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12000 лв. от това, че ищецът е притежавал патент за изобретение за метод за производство на мебели, защитен в Германия и България, автор е и на промишлен дизайн, онагледен с мебели и мебелни композиции, а ответниците са направили заявка за издаване на патент за същия метод, отказана за регистрация като сходна с тази на ищеца и изложили мостри от мебели, без да посочат С. като автор на метода и дизайна. СГС е отхвърлил предявените искове, а САС е оставил в сила решението му. САС е приел, че подаването на заявка за регистрация на изобретение е право на всеки и не може да бъде нарушение. Прието е, че предметът на закрила по чл.19 ал.3 от ЗПРПМ и чл.27 ЗПРПМ изключва непозволеното увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД. Нарушение има само в случаите по чл.27 ал.1 ЗПРПМ, които се отнасят до използване на патента в нарушение правото на патентопритежателя по чл.19 ал.3 вр. ал.1 ЗПРПМ. В случая няма търговия с патента, нито дейности по чл.19 ал.3 ЗПРПМ без съгласие на патентопритежателя. Приета е и липса на нарушение при използването на дизайна, без съгласието на ищеца /чл.19 ал.2 ЗПД и чл.55 ЗПД/. Тези изводи са направени след подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства /свидетелски показания, заключения на патентни експертизи и др/, за което са изложени подробни съображения.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК този за проявните форми на нарушенията, водещи до обезщетителна отговорност по ЗПРПМ и ЗПД. Мотивира се с оскъдна съдебна практика по този въпрос, разрешението на който ще бъде от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Така формулираният въпрос е теоретично значим, но в конкретния казус неговият отговор е обусловен от конкретно установената и приета фактическа обстановка. Законът регламентира ясно съдържанието на изключителното право върху изобретението /чл.19 ЗПРПМ/ и върху промишления дизайн /чл.19 ЗПД/, като всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя е нарушение на патента /чл.27 ал.1 ЗПРПМ/. Всяко използване по чл.19 ал.2 ЗПД в търговската дейност на регистриран дизайн без съгласието на притежателя на правото върху дизайн съставлява нарушение на правото върху дизайна /чл.55 ЗПД/. Следователно, законът е определил рамките на съдържанието на правата, предмет на интелектуална собственост и закрила. Като нарушение на същите законът е определил всяко използване на изобретението и регистриран дизайн, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен случай от събраните доказателства по всяко конкретно дело. Такава конкретна преценка е извършена и в настоящия случай от САС. Щом това е така, отговорът на въпроса е фактологично обусловен и не е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Липсва и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, когато има неяснота по отношение на определени правни норми и е нужно тълкуването им, когато е необходима промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика по тяхното приложение или осъвременяване на тълкуването на определени правни норми и съдебната практика по прилагането им /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Самият касатор признава, че има съдебна практика по правните въпроси, предмет на обсъждане по настоящия казус, макар и оскъдна. Липсват основания за тълкуване на определени правни норми с ясно съдържанието, както се посочи по-горе или за промяна на съдебна практика, освен несъгласието на касаторът с крайния изход на спора, което не е такова основание.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответниците, поискали такива в писмения си отговор, поради липса на доказателства да са сторени разноски от ответниците пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 391/ 03.05.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 264/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.