О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
С., 14.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 123 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби на [фирма] и двете чрез адвокат П. И. срещу решение № 652/17.07.2010 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 402/2010 г. и срещу решение № 1490/25.11.2010 г. на същия съд по същото дело в частта му, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 652/17.072010 г.
В касационните жалби касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваните решения, с оглед на които мотивира основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК по първата касационна жалба и чл.280 ал.1 т.3 ГПК по втората касационна жалба.
Ответниците по жалбите: С. Б. Д. и [фирма] оспорват касационните жалби по съображения в писмени отговори, а [фирма] /н/ не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ е предявен иск по чл.694 ТЗ от С. Б. Д. и [фирма] срещу [фирма] /н/ и [фирма] за установяване несъществуването на прието вземане в производство по несъстоятелност на [фирма], а именно вземането на [фирма] срещу [фирма] /н/ в размер на 721170.27 лв. равностойни на 390000 евро, тъй като вземането – неустойка по договор за продажба, се основава на договор, който е нищожен на основание чл.26 ЗЗД. Искът е отхвърлен от ПОС, чието решение е отменено от П.. П. е постановил друго решение – № 652/17.07.2010 г., с което е прогласена нищожност на договор № 2/02.04.2008 г., сключен между [фирма] сега [фирма] /н/ и [фирма], признато е за несъществуващо вземането на [фирма] в размер на 721170.27 лв. равностойни на 390000 евро, включено в одобреният от съда списък на приетите вземания на синдика на [фирма] /н/. С допълнително решение № 1490/25.11.2010 г. съдът е поправил допусната очевидна фактическа грешка в първото решение относно
несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, като в диспозитива е допълнено, че първоинстанционното решение се отменя, поправена е очевидна фактическа грешка и относно изписване на наименованието на ответника – [фирма]. Допуснато е и изменение на вече постановеното решение в частта за разноските.
П. е приел, че [фирма] е основал вземането си към [фирма] на сключен договор между страните за продажба на метали от 02.04.2008 г., като тогава договорът е сключен между [фирма] /след това [фирма]/ като продавач и [фирма] като купувач. В този договор е предвидена неустойка за неизпълнение, претендирана от [фирма] от дружеството в несъстоятелност. П. е приел, че сключеният договор, от който се претендира вземането за неустойка е нищожен по изложените в исковата молба основания. П. е приел, че и двете страни по договора за продажба на метали от 02.04.2008 г. не са имали воля да бъдат обвързани по начина, отразен в него, продавачът не е разполагал с метали, които да предложи за продажба. Изводът е направен при обсъждане на събраните по делото доказателства относно промяната в регистрацията на страните в търговския регистър, водената кореспонденция между тях във връзка с договора, извършените вписвания за същия договор в счетоводството им. Направени са съпоставки между изпратени и получени писма между страните и до фирма „ЛФС – сервиз” във връзка с договора, както и извършените вписвания в търговския регистър, за което са изложени подробни съображения. В мотивите си в първото решение на няколко пъти П. е посочил, че първоинстанционното отхвърлително решение е неправилно, че следва да бъде отменено и се постанови друго, с което искът се уважи, но в диспозитива му в решението от 17.07.2010 г. диспозитив за отмяна на първоинстанционното решение липсва, има само уважителен диспозитив по предявения иск. С решението от 25.11.2010 г. несъответствието между диспозитив и мотиви е отстранено по реда на поправка на очевидна фактическа грешка.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
По касационната жалба срещу решение № 652/17.07.2010 г.:
Въпросите по чл.280 ал.1 ГПК са свързани с твърдяна недопустимост и неправилност на това решение. Относно недопустимостта се поддържа липса на произнасяне по правилността на първоинстанционното решение и липса на отменителен диспозитив във въззивното решение. Недопустимост се поддържа и относно произнасянето по нищожността на договора от 02.04.2008 г., което не влиза в обхвата на предмета на иска по чл.694 ТЗ.
В случая основанията за недопустимост на решението от 17.07.2010 г. са изложени в касационна жалба, подадена преди постановяване на второто решение – от 25.11.2010 г. на П., което става част от първото решение и с което несъответствието между диспозитив и мотиви е отстранено по реда на поправка на очевидна фактическа грешка. Както се посочи по-горе, независимо от липсата на изричен отменителен диспозитив в решението на П. от 17.07.2010 г., в мотивите на това решение са изложени изрични съображения и констатации за неправилност на първоинстанционното решение, както и за неговата отмяна. В този смисъл има и произнасяне по правилността на първоинстанционното решение, и отменителен диспозитив във въззивното решение, а не липса на произнасяне и отменителен диспозитив, както твърди касаторът, мотивиращи, според него, недопустимост на това решение. Няма произнасяне по нищожността на договора извън предмета на иска по чл.694 ТЗ, т.е. недопустимо произнасяне – в самата искова молба ищците са поискали съдът да постанови решение, с което се признае за установено, че „вземането на [фирма] за 721170.27 лв. равностойност на 390000 евро, прието от синдика на [фирма] /н/ не съществува, защото сключеният между страните договор е недействителен /нищожен/” по изложените в обстоятелствената част на исковата молба основания. При такава искова молба и петитум, съдът се е произнесъл именно в очертаните от ищеца рамки на спора. Останалите въпроси по тази касационна жалба, формулирани като такива по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК по същество представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/, касаят обсъждане на събраните доказателства от П. и тяхната преценка, установяване антидатиране на договор, доказване на привидна сделка, неизпълнение на поето задължение и има ли това като последица симулативност на договора, следва ли при нищожност на договор да се предявява и установителен иск и възможни ли са противоречиви решения при иск по чл.694 ал.1 ТЗ и самостоятелен иск, касаещ само действителността на договор. П. е извършил преценка по събраните по делото доказателства като решаващ съд, изложил е съображенията си за това и е приел за установена определена фактическа обстановка, с оглед на която е направил и правните си изводи по основателността на предявените искове. Следователно, отговорите на въпросите са и фактологично обусловени от установената и приета фактическа обстановка от П., касае се до преценка за обоснованост на въззивното решение /чл.281 т.3 предл.3-то ГПК/. Така формулирани, тези въпроси не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап, доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ал.1 и по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасянето по тях. По така формулираните въпроси няма и наличие на допълнителен критерий за селекция /чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК/. Приложената съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с настоящия, а съображенията за наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са свързани изцяло и само с неправилност, недопустимост и необоснованост на обжалваното решение, които не мотивират основания за допускане на касационното обжалване по изложените по-горе съображения. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по тази жалба на решението на П. от 17.07.2010 г.
По касационната жалба срещу решение № 1490/ 25.11.2010 г.:
По тази жалба се поддържа недопустимост на обжалваното решение и основание за допускане на касационно обжалване само по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулираните въпроси са както следва:
1. „Допустимо ли е по реда на поправка на явна фактическа грешка съдът сам за поправи пропуска си, да се произнесе по правния спор, с който е сезиран /което представлява основание за недопустимост на съдебния акт/?”
2. „Когато липсва задължителен реквизит – произнасяне по предмета на делото в диспозитива на решението, допустимо ли е този пропуск да се отстрани по реда на поправка на явна фактическа грешка или това може да стане единствено по реда на инстанционното обжалване на решението?”
3. „Когато допуснатият от съда пропуск /грешка/ е от такова естество, че представлява основание за обжалване на решението като недопустимо или неправилно, възможно ли е този пропуск /грешка/ да бъде отстранен в производство по поправка на явна фактическа грешка и по този начин да се преклудира правото на засегнатата страна да обжалва решението на това основание?”
И трите въпроса са свързани с твърдените оплаквания за недопустимост на постановеното решение от 25.11.2010 г. Поддържа се, че второто решение допълва първото решение, тъй като при липса на диспозитив „отменя” първоинстанционното решение, този пропуск може да се отстрани само по пътя на допълване на решението – аргумент от чл.250 ал.1 ГПК, а към момента на подаване на молбата срокът за допълване към решението срокът вече е бил изтекъл.
Касаторът дава нова квалификация на подадената молба, по която се е произнесъл П. с решението от 25.11.2010 г. Тази молба е за поправка на допусната явна фактическа грешка в диспозитива /чл.247 ал.1 ГПК/ и за изменение на решението в частта за разноските /чл.248 ал.1 ГПК/. По отношение на явната фактическа грешка произнасянето по молба на страните или служебно от съда не е обусловено от срок /чл.247 ГПК/. Такъв срок е предвиден по отношение на молбата за допълване на решението, както поддържа касаторът /чл.250 ал.1 ГПК/, но такова допълване в случая не се иска. Иска се поправка на явна фактическа грешка, която представлява несъответствие между формираната воля на съда и изразена в мотивите на постановеното решение, както и в диспозитива на същото /проф. Ж. С. – „Българско гражданско процесуално право” издание 2004 г., страница 495-496/. В случая точно това е сторено от П., доколкото в мотивите има ясно и конкретно изразена и обективирана воля за неправилност и отмяна на първоинстанционното решение, но в диспозитива на постановеното от П. решение липсва отменителен диспозитив, има само уважителен диспозитив. При изразени съображения за неправилност и необходимост от отмяна на първоинстанционното решение, липсата на изричен отменителен диспозитив не би могла да се релевира като порок чрез обжалване на решението, когато е налице друг път за поправката на допуснатия пропуск, а именно този за поправка на явна фактическа грешка /проф. Ж. С. – „Българско гражданско процесуално право” издание 2004 г., страница 497/. Цитираните доводи на проф. Ж. С. са по ГПК /отм./, но касаят и разпоредбата на чл.247 ал.1 ГПК, която възпроизвежда разпоредбата на чл.192 ал.2 ГПК /отм./. Няма основание за изправително тълкуване на този текст или за промяна на съдебната практика по него, доколкото има такава /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване и по тази жалба на решението на П. от 25.11.2010 г.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни – С. Б. Д. и [фирма], макар да са поискани, поради липса на доказателства тези ответници да са направили разноски пред настоящата инстанция. [фирма] /н/ не е взел становище по жалбите, нито има искане за разноски.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 652/ 17.07.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 402/2010 г. и срещу решение № 1490/25.11.2010 г. на същия съд по същото дело в частта му, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 652/17.07.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.