О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
С., 04.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 113 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], приподписана от адвокат М. М., срещу решение № 165/28.10.2010 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 346/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Разградски окръжен съд /Р./ по искове на касатора срещу [фирма] и [фирма] по чл.59 ЗЗД за сумата от 166170.10 лв.
Постъпила е и частна жалба от [фирма] и [фирма] срещу определение № 564/06.12.2010 г. на ВАС по същото дело, с което е оставена без уважение молба на [фирма] за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
В двете жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение [фирма] поддържа разрешаване от въззивният съд на въпроси в противоречие със съдебната практика – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Касационната жалба на [фирма] срещу решението на ВАС е оспорена от [фирма] и [фирма] по съображения в писмен отговор.
Частната жалба на [фирма] и [фирма] е оспорена от [фирма] по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби, констатира следното:
Пред Р. са предявени при условия на евентуалност искове от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] за сумата 166170.10 лв., представляваща по-малката измежду извършените разходи и увеличена стойност на имот, предмет на договор за наем. Ищецът претендира исковата сума на основание чл.59 ЗЗД от [фирма] като собственик на имота и евентуално от [фирма] като наемодател на същия имот. Исковете са отхвърлени от Р., чието решение е потвърдено от ВАС. ВАС е приел, че собственик на процесниия имот е [фирма], приватизирано дружество с купувач на 80% от капитала му – [фирма], който е и наемодател на имота, а наемател е ищецът. ВАС е приел още, че искът срещу [фирма] като собственик на имота е неоснователен, тъй като не е доказано от събраните по делото доказателства обедняване на ищеца за сметка на [фирма]. ВАС е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства за извършено преустройство и ремонт на наетия имот, за което е изложил подробни съображения. Приел е, че ремонтът е извършен по стопански начин и липсват изпълнителни строителни книжа по първичната техническа отчетност, като количествени сметки, анализни цени, транспортни схеми и др. за доказване на всички разходи за материали, труд, строителни машини и др. Констатирани са и несъответствия между твърдени за извършени СМР в исковата молба и заключението на съдебно техническа експертиза за такива. От заключение на съдебно счетоводна експертиза е констатирано, че при ищеца липсват първични счетоводни документи за отчитане на строителството. Независимо от това, искът на [фирма] – държател на процесния имот, а не владелец на същия е отхвърлен срещу [фирма] – собственик на имота и като погасен по давност, тъй като преустройството на имота е приключило на 15.01.2002 г. – акт за годност на обекта, а искът е предявен на 16.01.2007 г., т.е. след петгодишния давностен срок. Искът срещу [фирма] е отхвърлен, тъй като този ответник е наемодател, но не е собственик на имота. Не е доказано обогатяване на наемодателя с извършените СМР.
С определение № 564/06.12.2010 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, ВАС е оставил без уважение молба на [фирма] за изменение на решението в частта за разноските. Прието е, че представеното адвокатско пълномощно на адвокат Й. К. – процесуален представител на [фирма], няма характер на квитанция за плащане, доколкото в него е отразено, че плащането е по банков ред. Пред ВАС е подадена молба от [фирма] и от [фирма], но с определението от 06.12.2010 г. ВАС се е произнесъл и е оставил без уважение само молбата на [фирма].
ВКС, ТК, първо отделение, намира следното по двете касационните жалби:
По касационната жалба на [фирма] срещу решение № 165/28.10.2010 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 346/2010 г. :
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, с които мотивира, а по същество подменя основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК с тези по чл.281 ГПК, по които съдът не може да се произнася преди допускане на касационно обжалване. Законодателят разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК и по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях, поради което оплаквания за неправилност /чл.281 т.3 ГПК/ не могат да се обсъждат в производство по чл.288 ГПК. Доколкото формулира въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът ги свежда до приложената погасителна давност и нейния начален момент, приетата липса на обедняване и обсъждането на събраните по делото доказателства. Сочи противоречиво разрешаване на тези въпроси със задължителна практика на ВС и ВКС, както и практика на тричленни състави на ВКС по ГПК /отм./. Следва да се посочи, че исковете са отхвърлени срещу собственика на две основания. Първото основание е недоказано обедняване на наемателя за сметка на собственика за посочените и извършени СМР. В тази насока ВАС е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил подробни съображения защо приема липса на обедняване на ищеца за сметка на собственика. Касаторът очевидно не възприема фактическите изводи на ВАС, при изложени за това съображения от съда, което мотивира оплакване за необоснованост или неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Второто основание за отхвърляне на иска, което е независимо от първото, е за погасяване с петгодишна давност на претендираните разходи за извършени подобрения при приет начален момент на давността датата на акта за годност на обекта. При така установената и приета фактическа обстановка, въпросът за началния момент на давността не е обусловил единствено изхода на спора като разрешение. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, доколкото няма разлика в правните доводи на ВАС и приложената съдебна практика, конкретно ПП на ВС № 1/1979 г. и ПП на ВС № 6/1974 г. В случая ищецът не е владелец, а само държател на имота по договор за наем – изрично посочено от ВАС, поради което са неприложими разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС /ПП на ВС № 6/1974 г./ Обстоятелството, че наемателят е ползвал наетия имот с подобренията не го прави владелец по смисъла на чл. 68 ал.1ЗС. Липсва идентичност между казусите – предмет на приложената съдебна практика на тричленни състави и настоящия казус – различна е приетата фактическа обстановка и правна проблематика, поради което няма основание за приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
По частната жалба на [фирма] и [фирма] срещу определение № 564/06.12.2010 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 346/2010 г.:
Частната жалба на [фирма] е допустима при условията на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.2 ГПК. Частната жалба е неоснователна. ВАС е квалифицирал молбата по чл.248 ГПК, съобразно изложеното в нея искане относно разноските – адвокатски хонорар на [фирма]. ВАС е оставил без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението в частта за разноските с оглед представеното адвокатско пълномощно на адвокат Й. К., което няма характер на квитанция за плащане. В него е отразено, че плащането е по банков ред, без доказателства за извършено плащане по този ред и правилно ВАС е отказал плащане на неустановени като направени разноски на [фирма]. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.
Частната жалба на [фирма] следва да се остави без разглеждане, тъй като с обжалваното определение № 564/06.12.2010 г. ВАС се е произнесъл и е оставил без уважение молба на [фирма], не и на Гледища П.” О.. Щом това е така, [фирма] не е страна, легитимирана да обжалва това определение и нейната частна жалба следва да се остави без разглеждане.
Независимо от изхода на спора по двете жалби, съдът не присъжда разноски на никоя от страните, тъй като такива не са претендирани пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165/ 28.10.2010 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 346/2010 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 564/06.12.2010 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 346/2010 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 564/06.12.2010 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 346/2010 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване от [фирма] с частна жалба в седмодневен срок пред друг тричленен състав на ВКС..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.