О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
С., 08.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 425 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. М. срещу решение № 26/09.02.2011 г. на Русенски окръжен съд /Р./ по в.т.д. № 432/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Русенски районен съд /Р./ по иск на касатора срещу [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Р. е предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за установяване съществуване на вземане на [фирма] срещу [фирма] за сумата 25000 лв., представляваща част от дължим ДДС по фактура № 1220/08.11.2006 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по ч.гр.д. № 3079/2010 г. и разноски, за което е издадена заповед за изпълнение. Р. е отхвърлил иска, а Р. е потвърдил решението му. Р. е приел, че процесната фактура е издадена във връзка с извършени СМР от ищеца по договора му с ответника от 22.04.2005 г. Съгласно този договор в уговорената цена е включен и ДДС. Ответникът е извършил плащане по договора като е посочил сумата на извършените СМР-та и тя съобразно сключения договор включва ДДС. Р. е приел, че ответникът се е възползвал от правото си да ползва целия данъчен кредит по процесната фактура и дори процесния ДДС да не е преведен по нарочната сметка, както е изисквал ЗДДС, действащ към 31.12.2006 г., касае се до нарушение на ответника във връзка с ползване на данъчния кредит, но не е основание за жалбоподателя да претендира от ответника ДДС в друг размер
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение и то свързани само с негативния за него резултат по спора – отхвърляне на иска му. Излага съображения за противоречиво разрешаване с практика на ВКС, макар да не формулира ясен и конкретен въпрос във връзка с претендирания ДДС. Представеното решение № 290/03.04.2008 г. на ВКС е по ГПК отменен и би бил основание за наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, но липсва идентичност между казуса по приложеното решение и по настоящото дело. Съображение за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът не излага /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само възпроизвеждането на законовата разпоредба не е основание да се приеме наличието й.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Р..
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26/09.02.2011 г. на Русенски окръжен съд по в.т.д. № 432/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.