О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
С.,07.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 288 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „Б. инс” чрез адвокат М. Г. срещу решение № 866/16.11.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 3256/2009 г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, отхвърляща иск на настоящия касатор срещу [фирма] по чл.402 ал.1 ТЗ /отм./ за сумата 21614.81 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма]” оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът А. В. П. счита, че касационната жалба отговаря на условията за допускане, а по същество е основателна, като излага съображенията си в писмен отговор.
Третото лице помагач – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от ЗД „Б. инс” срещу [фирма] по чл.213 ал.1 КЗ /чл.402 вр. чл.407 ТЗ-отм./ за сумата 21614.81 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „автокаско”. При условия на евентуалност искът е предявен срещу А. В. П., причинил процесното ПТП като водач на МПС, привлечено е и трето лице помагач на ответника [фирма] – [фирма], негов застрахователен агент. Ищецът твърди, че е настъпило ПТП по вина на А. П. като водач на МПС, чиято „гражданска отговорност” е застрахована при [фирма], като при това ПТП са настъпили вреди по друго МПС, застраховано при ищеца с имуществена застраховка „автокаско”. По образуваната щета ищецът е заплатил на собственика на увреденото МПС обезщетение в размер на 21614.81 лв., което претендира от застрахователя [фирма] по застраховка „гражданска отговорност” на виновния водач на МПС, евентуално от прекия причинител А. П.. Искът е отхвърлен срещу [фирма], уважен е срещу прекия причинител – А. П.. Решението на СГС в отхвърлителната му част – срещу [фирма], е оставено в сила от САС. САС е приел, че искът срещу предпочитания ответник [фирма] е неоснователен, тъй като не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката „гражданска отговорност” между [фирма] и А. П., като собственик на МПС-то, причинило процесното ПТП. Този извод е направен с оглед липсата на доказателства, установяващи плащане на първа премия по застраховка „гражданска отговорност” – полица, сключена чрез застрахователен агент [фирма] и с оглед изискването на чл.382 ТЗ /отм./, съгласно която разпоредба застрахователният договор има сила след плащане на първата премия, освен ако друго не е предвидено, а за друга договорка в случая няма данни.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът сочи като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпроса за наличието на породила действие застрахователна полица по застраховка „гражданска отговорност”. Въпросът е общо поставен и очевидно визира приложението на чл.382 ТЗ /отм./, макар да не са изложени конкретни съображения. Дори да се приеме, че с тези общи доводи за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаторът е формулирал въпрос по чл.280 ал.1 ГПК във връзка с приложението на чл.382 ТЗ /отм./, не е налице допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, както се поддържа в жалбата. Приложената от касатора съдебна практика – реш. № 792/23.10.2009 г. на ВКС е по казус, обективно неидентичен с настоящия /неизпълнение на договор за поръчка/ и не обуславя наличие на противоречиво разрешаване с практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.382 ТЗ /отм./ е ясна и категорична, а касаторът не излага никакви съображения, мотивиращи основания във връзка с нейното тълкуване, приложение в съдебната практика или осъвременяване на последната, в какъвто смисъл са указанията на т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
С оглед изхода на спора по допускане на касационно обжалване и на основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата [фирма] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 862.30 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 866/16.11.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3256/2009 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б. инс”, съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място] [улица] направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 862.30 лв. /осемстотин шестдесет и два лева и 30 ст./ на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.