О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
С., 06.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 62 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “CSI – Търговско и холдингово дружество с ограничена отговорност”, В., А. чрез адвокат В. Т. срещу решение № 447/20.09.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 5/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявени обективно съединени искове на касатора срещу Агенция за следприватизационен контрол /АСлПК/ – цялостни и частични искове по чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД, подробно конкретизирани в пункт 1 – 6 от исковата молба.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Постъпила е и частна жалба от “CSI – Търговско и холдингово дружество с ограничена отговорност”, В., А. срещу определение № 1498/30.09.2010 г. на САС по същото дело, постановено по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм./, с което е изменено постановеното решение № 447/20.08.2010 г. по делото в частта за разноските, като настоящият касатор е осъден да заплати на АСлПК и сумата 13647.62 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – АСлПК не е взел становище и по двете жалби.
Третото лице помагач – „Б. П. /България/” АД не е взело становище и по двете жалби.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа жалбите, намира следното:
По касационната жалба срещу решение № 447/20.09.2010 г. на САС:
Жалбата е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от “CSI – Търговско и холдингово дружество с ограничена отговорност”, В., А. срещу АСлПК по чл.79 ал.1 предл.2-ра ЗЗД – цялостни и частични, представляващи пълна стойност или част от липси на дълготрайни материални активи /Д./. Ищецът твърди, че е закупил с приватизационен договор от 25.10.2002 г. чрез АСлПК пакет от акции на [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]. За изпълнение клаузи от този договор е сключен и договор за доверителна сметка между страните по договора и „Б. П. /България/” АД, по силата на който в банката е открита сметка, в която се депозира сумата 1000000 лв., представляваща част от продажната цена на приватизационния договор, която да служи за обезщетяване на купувача в изчерпателно посочени в договора случаи. Ищецът е претендирал суми именно от тази доверителна сметка с твърдения, че е констатирал липси на Д. от посочените инвентарни описи на холдинга и дъщерните дружества, както и техните клонове и след отказ е предявил настоящите искове. Конкретните суми на констатираните от ищеца липси са подробно описани в исковата молба в шест пункта. Исковете са отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че с оглед сключеният между страните договор /чл.7 б.”в”.iii/, с понятието „липси” се означават установени липси на Д. извън представените описи на Д. на холдинга и дъщерните дружества при липса на отчетност на имуществото и неустановен произход на щетата. Тълкувайки в този смисъл волята на страните в договора, САС е приел, че ще е налице „липса, когато дадена вещ е заприходена в счетоводството на дружеството като Д. с определена стойност, но реално към 30.09.2002 г. /посочена дата в инвентаризационните описи/, дружеството е било лишено от право на собственост върху тази вещ, без да е отписана от счетоводните книги по съответния ред”. Обсъждайки твърдените от ищеца и констатирани от него липси в шестте пункта, САС е приел, излагайки подробно съображения за това, конкретно по всеки пункт, че няма липси в посочения по-горе смисъл /така по пункт първи от исковата молба – продажба и кражба на Д. преди приватизационната сделка, които са били известни на купувача – протокол от 12.08.2002 г. на инвентаризационната комисия, описани вещи в инвентаризационни описи с нулева балансова стойност, което означава, че реално те не са имали стойност по баланса като Д., описани вещи в описите с наложен запор върху тях, но без реално да са напускали патримониума на дружеството/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, от които могат да се извлекат два въпроса, за които се твърди, че като разрешение са обусловили изхода на спора и за тях са налице допълнителните критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Първият въпрос е свързан с приетата дефиниция на понятието липса, като се твърди, че няма легална дефиниция на това понятие в нашето законодателство, налице е противоречива съдебна практика и изясняването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Вторият въпрос е свързан с участието на докладчика по делото в САС – съдия Л. Ц. и като съдия при разглеждане /не и при решаване/ на същото дело в СГС.
Разрешението по първия въпрос е обусловило изхода на спора, както поддържа касаторът. В. е, че няма легална дефиниция на понятието липси, като в конкретния случай вложеното от САС съдържание на това понятие е свързано с тълкуване на сключеният между страните договор и конкретните му клаузи, посочени по-горе. В този смисъл отговорът на въпроса е фактологично обусловен, поради което не може да се приеме наличие на противоречива съдебна практика /чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК/ при обективно неидентични казуси или наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
Отговорът на втория въпрос не е обусловил изхода на спора. Не се твърди участие на съдия Л. Ц. при решаване на делото по същество пред СГС, което би обусловило основание за отвод на същата пред САС, нито се поддържа недопустимост на въззивното решение. Съдия Л. Ц. при разглеждане на делото в СГС не е формирала изводи по същество на спора между страните, каквото би било положението ако е взела участие при решаването на делото в СГС /чл.22 ал.1 т.5 ГПК. Разпоредбите в ГПК относно основанията за отвод са ясни и със съдебна практика по тях /опр. № 423/20.09.2010 г. по ч.гр.д. № 382/2010 г. на ВКС и др./. Щом това е така, няма основание да се приеме нито противоречиво разрешаване на този въпрос в съдебната практика – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, каквото не се и твърди, нито наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
По частната жалба на “CSI – Търговско и холдингово дружество с ограничена отговорност”, В., А. срещу определение № 1498/30.09.2010 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 5/2010 г.:
Частната жалба е по чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.2 ГПК.
Касаторът твърди, че искането на АСлПК за изменение на решението в частта за разноските е било недопустимо, тъй като съгласно чл.192 ал.4 ГПК /отм./ съдът може да измени постановеното решение в срок от два месеца след влизане в сила на същото, а в случая решението е изменено с определение № 1498/ 30.09.2010 г. в частта му за разноските преди въззивното решение да е влязло в сила. Оплакването е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.192 ал.4 ГПК /отм./ визира крайния срок, в който може да се подаде молба, респ. да се измени по служебен почин, постановеното решение в частта му за разноските. Влизането в сила на решението не е условие за допустимост на молбата или служебното изменение от съда в какъвто смисъл е тълкуването на законовия текст от касатора. В случая молбата на АСлПК е подадена в законния срок и е допустима, като правилно САС е изменил решението си в частта за разноските, присъждайки юрисконсултско възнаграждение по чл.64 ал.5 изреч.2-ро ГПК /отм./, изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че определението е валидно, допустимо и правилно и следва да се потвърди.
Независимо от изхода на спора по двете жалби, съдът не присъжда разноски на ответната страна поради липса на искане за това.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 447/ 20.09.2010 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 5/2010 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1498/30.09.2010 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 5/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.