О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
С., 11.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 45 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Б. Б. чрез адвокат В. Ц. К., срещу решение № 469/22.10.2010 г. на Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 596/2010 г., с което е отменено уважително решение на Районен съд Пещера /Р./ по иск на касатора по чл.58 ЗК и е постановено друго решение, с което е отхвърлен иск на касатора за отмяна решение на ОС на РПК от 30.07.2009 г. за изключването му като член-кооператор.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – РПК „П. В.” оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Р. са предявени искове от Д. Б. Б. срещу РПК „П. В.” за отмяна решение на УС на РПК, с което се предлага на извънредното ОС на кооперацията на 30.07.2009 г. да бъде изключен Д. Б. като член-кооператор и за отмяна решението на ОС на РПК „П. В.” от 30.07.2009 г. за изключване на Д. Б. като член-кооператор. По двата иска са образувани отделни дела пред Р., съединени за общо разглеждане. Р. е прекратил производството по първия иск, поради неговата недопустимост и е уважил втория иск. ПОС е отменил решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отменено решението на ОС на РПК „П. В.” за изключване на Д. Б. като член-кооператор и е постановил друго решение, с което този иск е отхвърлен със законните последици. ПОС е приел, че процесното ОС е свикано и проведено в съответствие със закона и устава, в каквото съответствие е и взетото решение за изключване на настоящия касатор Д. Б. като член-кооператор. ПОС е приел, че следва да упражни контрол за законосъобразност на решенията на ОС, предмет на иска по чл.58 ЗК, а не на тяхната целесъобразност. Приел е още, че ОС на РПК е действало в съответствие с правомощията си, дадени от закона и устава, а доводите на Д. Б. в исковата му молба относно взетото решение за изключването му като член-кооператор, са били съотносими към целесъобразността, не и към законосъобразността на решението на ОС за изключването му като член-кооператор. В мотивите си ПОС е посочил, че е наложено обезпечение по реда на чл.389 ГПК за спиране действията на решение на УС, с което се предлага изключване на Д. Б. от ОС на РПК като е посочено още, че това обезпечение е обжалвано с частна жалба и е отменено от ПОС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси в изложението си по чл.280 ал.1 ГПК:
1. В производството по чл.58 ЗК съдът проверява ли фактическото наличие на предпоставките за изключване по чл.13 ЗК – извършени ли са нарушенията и какви са те или това е въпрос за целесъобразност?
2. Може ли съдът в производството по чл.58 ЗК да подлага на инцидентен контрол друг съдебен акт, постановен в обезпечителното производство и да не се съобрази с неговото правно действие?
По така поставените въпроси настоящият състава на ВКС намира следното: Разрешението на така поставените въпроси не е обусловило изхода на спора. В процеса касаторът излага доводи за допуснати нарушения при свикване и провеждане на ОС, като никъде не твърди, че не е извършвал действия, свързани с подавани от него жалби, сигнали и заведени дела срещу кооперацията, с оглед на което е изключен от ОС на РПК. Излага и доводи, които касаят преценката на извършеното от него, а не дали то е извършено или не. В този смисъл ПОС е отговорил, че следва да провери законосъобразността на взетите решения, както изисква законът, не и тяхната целесъобразност. Отговорът на втория въпрос също не е обусловил изхода на спора, доколкото наложеното обезпечение по решението на УС е отменено с влязло в сила определение на ПОС и това изрично е посочено от ПОС в мотивите на обжалваното решение. Независимо от това, следва да се посочи, че производството по предявения иск за отмяна решението на УС на РПК „П. В.” е прекратено от Р. и в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано пред ПОС. Следва да се посочи още, че въпросите на касатора по чл.280 ал.1 ГПК не само не са обусловили като разрешение изхода на спора, но и доводите във връзка с тях по същество касаят правилността на обжалваното решение /чл.281 т.3 ГПК/ и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК – законодателят разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК и тези по чл.280 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Няма обективна идентичност между казусите, предмет на приложената от касатора съдебна практика, нито се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както изискват разясненията на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на ПОС.
Въпреки изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за това пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 469/ 22.10.2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 596/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.