О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С., 27.09.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 224 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. М. срещу решение № 432/12.10.2010 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 221/2010 г., с което е потвърдено решение на Плевенски районен съд /ПРС/, уважаващо иск срещу касатора за сумата от 9500 лв. – неизплатено задължение по фактура с направени разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност. Като основания за допускане на касационно обжалване навежда доводи за противоречие със съдебна практика.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПРС е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 12141.93 лв. – неплатена цена на закупени стоки по посочени фактури. Предявен е и частичен иск за мораторна лихва върху дължимата цена. ПРС е уважил исковете съответно за 11022.11 лв. по посочени фактури, както и за 100 лв. по частичния иск по чл.86 ЗЗД за лихва за минало време. Присъдени са и съответните разноски. По жалба на ответника срещу уважителното решение на ПРС за главницата от 9500 лв. по фактура № 3392/06.07.2004 г. първоинстанционното решение в тази му част е оставено в сила. ПОС е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват предадената от ищеца на ответника, сега касатор, стока на посочената в приложените фактури цена, която не е изплатена изцяло, а частично, поради което е уважил предявените искове за неизплатената в цялост главница /цена/ и лихва за забава. Този извод е направен при обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, за което са изложени и съответните съображения.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК както изисква законът и в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Касаторът излага доводи във връзка с обсъждане на събраните доказателства, които доводи по същество изразяват несъгласие с крайния резултат по спора. Смесват се основанията за неправилност по чл.281 ГПК с тези по чл.280 ал.1 ГПК. Друг е въпросът, че и доводите за неправилност и необоснованост са неотносими към конкретно събраните по делото доказателства. Касаторът навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с приложена съдебна практика, която не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Това е така защото няма формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, няма и обективна идентичност между казусите по приложената съдебна практика и казуса по настоящото дело, а и част от приложените решения на тричленни състави на въззивни съдилища не са влезли в сила и не могат да бъдат основание за наличие на хипотеза по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432/12.10.2010 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 221/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.