О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
С., 08.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 451 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма] чрез юрисконсулт В. М. срещу решение от 28.10.2010 г. на Софийски градски съд, II „Г” въззивен състав /СГС/ по гр.д. № 1141/2009 г., оставящо в сила решение на Софийски районен съд /СРС/, с което настоящият касатор е осъден да заплати на Р. С. Д. на основание чл.407 ТЗ /отм./ сумата 1672 лв. – обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от исковата молба, както и 648.23 лв. мораторна лихва със следващите се разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Р. С. Д. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно съединени искове по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД от Р. С. Д. срещу настоящия касатор. Ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди със законна лихва, тъй като собственият му лек автомобил е бил увреден при ПТП по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност”. Исковете са предявени за 2184 лв. главница и 800 лв. мораторна лихва. Уважени са от СРС съответно за 1672 лв. главница със законна лихва от предявяване на исковата молба и 648.23 лв. мораторна лихва до предявяване на исковата молба, като са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери. По жалба на ответника в уважената част, решението на СРС е оставено в сила от СГС. СГС е приел, че процесното ПТП, при което е пострадало собственото на ищеца МПС, е настъпило по вина на И. И., застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност”. Изводът е направен с оглед приложената застрахователна полица, констативен протокол за настъпило ПТП и заключението на изслушаната автотехническа експертиза, вкл. заключението по назначена пред СГС нова автотехническа експертиза. Съдът е приел, че при настъпилото ПТП на 26.11.2003 г. не трябва да се прилага Наредба 24 /от 08.03.2006 г./, която не е била приета към този момент. Присъдена е и законна лихва, дължима от датата на увреждането.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. Твърди, че СГС неправилно е определил началния момент на дължимата законна лихва за забава. Независимо, че не е формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а са изложени доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, следва да се посочи, че възраженията във връзка с началния момент на присъдената законна лихва от СГС, присъдена така и от СРС, се правят за първи път в настоящото производство и не могат да бъдат обсъждани като преклудирани. Ето защо по този въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на СГС.
2. Въпрос, формулиран с доводи за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, относно неправилно приложение на чл.157 ГПК /отм./ и с твърдения за неизяснена фактическа обстановка, които доводи и твърдения не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК, тъй като законодателят разграничава основанията по чл.281 и по чл.280 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях.
.3. Какъв е размерът на обезщетението, което застрахователят би следвало да плати при тотална щета на МПС – действителната стойност на МПС или процент от същата? Този въпрос е от значение за изхода на спора, но е некоректно формулиран с оглед времето на процесното ПТП и приложимата нормативна уредба относно изчисляване на претендираната щета. СГС изрично е посочил, че Наредба 24 от 08.03.2006 г. в случая е неприложима, което сочи и самият касатор. При това няма основание да се приеме, че разрешаването на така поставения и фактологично необусловен въпрос е в противоречие с приложената съдебна практика по обективно неидентични казуси или е от значение за развитието на правото, както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, т.е. липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.10.2010 г. на Софийски градски съд, II „Г” въззивен състав по гр.д. № 1141/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.