О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
С.,24.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 312 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Н. П. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 974/14.12.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 684/2010 г., по отношение отхвърляне иска на касатора по чл.226 ал.1 КЗ срещу [фирма] за разликата от 3750 лв. до 80000 лв. със съответните разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не отговаря на принципите за справедливост, предвидени в чл.52 ЗЗД.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Д. Н. П. срещу [фирма] по чл.226 ал. 1 КЗ за сумата от 80000 лв. – неимуществени вреди от увреждания при ПТП, настъпило на 07.03.2008 г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „гражданска отговорност”. Искът е уважен от СГС за 10000 лв. с лихви и разноски, чието решение е изменено от САС като присъденото обезщетение е намалено на 3750 лв. При определяне размера на дължимото обезщетение САС е обсъдил и преценил настъпилите увреждания на ищеца, настоящ касатор, последвалото лечение и протичането му, неговата продължителност, последиците от увреждането и влиянието му върху хронично ставно заболяване на пострадалия, за което са изложени подробни съображения в мотивите на обжалваното решение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК „неправилното прилагане на чл.52 ЗЗД в смисъл, че присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди” на касатора и се явява крайно занижено. Преценката на ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД в настоящия случай ще доведе до развитието на правото, според касатора. Доводите са за неправилност и необоснованост на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но дори и да се приеме, че формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК следва да се посочи следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Доколкото е необходима конкретна преценка, не може да има единна практика, за размера на обезщетението за неимуществени вреди, валидна за всички случаи. Доводите на касатора относно наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са свързани единствено с различните размери на присъждани обезщетения и приложението на чл.52 ЗЗД при определянето им. Тези доводи не обуславят приложение на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, доколкото всяко обезщетение е конкретно и изисква конкретна преценка при определянето му каквато и е извършена в конкретния случай. Несъгласието на касатора с присъденото обезщетение също не е основание за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като няма искане за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 974/14.12.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 684/2010 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.