О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
С.,14.07.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 943 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Слави М. Н. чрез адвокат П. С. Н., срещу решение № 614/14.07.2010 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 574/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Хасковски окръжен съд /Х./ са предявени обективно съединени искове от Слави Н. срещу [фирма] като частични за 30000 лв. от общо 140604 лв. – връщане на внесена допълнителна парична вноска по решение на общото събрание на дружеството с лихва в размер на 500 лв. от обща сума 93050 лв. В процеса ищецът е увеличил главния иск на 111604.17 лв., като е предявил и алтернативни основания, на които сумата да му бъде присъдена – по даден заем на дружеството или неоснователно обогатяване. Исковете са отхвърлени в цялост от Х., чието решение е изменено от П. както следва: решението по част от претенциите е обезсилено и производството по тези претенции е прекратено, поради недопустимост, а в останалата част отхвърлителното решение на Х. е оставено в сила. П. е приел, че сумата по главницата се претендират по чл.134 ТЗ, а лихвата за забава – по чл.86 ЗЗД. Недопустимо е било направеното изменение пред Х. – в нарушение на чл.214 ал.1 ГПК, едновременно увеличение на цената на иска и предявяване на два нови иска, поради което в тази част по исковете решението е обезсилено и производството прекратено – за сумата 111604.17 лв., претендирана на основание неоснователно обогатяване и на основание заем и за 500 лв. – частичен иск за лихва. Обезсилено е решението и е прекратено производството за сумата от 78000 лв., претендирана като внесена допълнителна парична вноска по решение на общото събрание на дружеството, с оглед наличие на сила на пресъдено нещо за същата сума и по същата квитанция по друго дело, по което е прието, че внесената от ищеца сума от 78000 лв. не представлява само негова лична вноска, а и вноски на други съдружници, която сума към настоящия момент му е върната. В останалата отхвърлителна част решението на Х. е потвърдено. Прието е, че не е установено основание за връщане на сумата от 33604.17 лв. от ответното дружество, за която ищецът твърди, че е внесъл с квитанция – ПКО от 30.07.2002 г. в касата на дружеството. С оглед заключението на извършена графологична експертиза, П. е приел, че този счетоводен документ не е подписан от ищеца Н. и не установява внасяне на сума от него, поради което е приел неоснователност на претенцията на Н. за връщането й.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
Наличието на разписка, подписана от длъжника, намираща се в държане на кредитора, съставлява ли основание да се счита за неизпълнено длъжниковото задължение и необходимо ли е разписката да бъде подписана от кредитора? В тази връзка и към този въпрос касаторът твърди неправилно приложение на чл.77 ал.1 и чл.109 ЗЗД, относно законовото предположение, че щом разписката за дадено задължение се намира у кредитора на това задължение, то длъжникът не го е изпълнил. Сочи разрешение на този въпрос от П. в противоречие със съдебна практика – решение № 12/23.02.2009 г. на ВКС, като същевременно твърди, че изясняването на въпросите по приложението на чл.77 ал.1 ЗЗД и чл.109 ЗЗД са от значение за разкриване на точния смисъл на закона и точното му прилагане.
Така формулираният въпрос има връзка с изхода на спора, по отношение потвърдителната част на решението на П., но разрешаването му в случая е фактологично обусловено от установеното от П. по приложения ПКО и неговото съдържание с оглед заключението на графологична експертиза. П. е приел, че представеният документ не съдържа подпис на ищеца като вносител. Друга е фактологичната обстановка по приложеното решение № 12/23.02.2009 г. на ВКС, по което е прието, че с представената разписка между страните е сключен договор за влог по предадени на отговорно пазене суми. При тези фактологични различия не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на формулирания от касатора правен въпрос – очевидно е, че по двата казуса има разписки с различно съдържание и реквизити. Щом това е така, не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Няма основание да се приеме и наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. По цитираните от касатора разпоредби на чл.77 ал.1 и чл.109 ЗЗД има съдебна практика, не се излагат съображения за необходимост от нейната промяна или за необходимост от ново тълкуване на законовите разпоредби. Касаторът не приема крайния изход по спора, но това не обуславя наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направени и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 614/ 14.07.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 574/2010 г.
ОСЪЖДА Слави М. Н. със съдебен адрес [населено място],[жк] [улица] вх. „Б” ет. 4 офис 9 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], хотелски комплекс „Славяни” направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/ – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.