О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
С., 24.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 757 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по 2 касационни жалби: от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА „Д.”/ чрез старши юрисконсулт на ТД „Държавен резерв” [населено място] К. срещу решение № 277/04.03.2010 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по в.т.д. № 191/2009 г. и от [фирма] чрез юрисконсулт Г. Г. срещу решение № 335/18.11.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по в.т.д. № 191/2009 г.
И в двете касационни жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване ДА „Д.” поддържа наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, [фирма] – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Двете жалби касаят решението по молба на ДА „Д.” по чл.193 ГПК /отм./ и първоначалното въззивно решение.
ДА „Д.” оспорва допускането на касационната жалба на [фирма] и същата по същество по съображения в писмен отговор.
[фирма] не звима становище по касационната жалба на ДА „Д.”.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадена са от надлежни страни, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1 вр. чл.250 и сл. ЗЗД за 10152 лв. и по чл.92 ЗЗД за 1015 лв. от ДА „Д.” срещу [фирма]. Ищецът претендира стойността на пет тона липсващо дизелово гориво – моторно от В., съхранявано от ответното дружество, както и договорна неустойка. Исковете са отхвърлени изцяло от ПОС. Въззивният съд – П., е изменил първоинстанционното решение като частично го е отменил и е уважил иска по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 8337.25 лв. със законна лихва и разноски. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. П. е приел, че отношенията между страните са по сключен договор за влог на В. от 23.01.2006 г. Прието е, че при извършена проверка с протокол от 09.05.2006 г. е констатирана липса в размер на пет тона дизелово гориво, като с оглед предявения иск за заплащане стойността на липсващото гориво – чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД искът е уважен и е присъдена стойността на липсващото гориво по продажни цени на борсата за същото гориво. Като правилно е прието първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част, поради което в същата част решението на ПОС е оставено в сила. След постановяване на въззивното решение от 18.11.2009 г. е подадена молба от ДА „Д.” по чл.193 ал.1 ГПК /отм./ за допълване на това решение с произнасяюне по иска за претендираната неустойка по чл.92 ЗЗД. С решение от 04.03.2010 г. – предмет на касационната жалба на ДА „Д.”, молбата е оставена без уважение като е прието, че първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, включваща произнасянето на ПОС по иска по чл.92 ЗЗД, е оставено в сила от П., т.е. има произнасяне от П., поради което молбата за допълване на решението на П. е неоснователна.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Конкретно по двете касационни жалби:
По касационната жалба на [фирма] срещу решение № 335/18.11.2009 г.: Касаторът поддържа наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С доводи за неправилност на обжалваното решение навежда на въпрос, свързан с неизпълнение на задължението си на влогоприемател да опреснява предаденото гориво, поради липса на пазара на гориво със същото качество към този момент. С оглед наличие на противоречива практика се позовава на решение № 68/04.02.2000 г. на ВКС, в което е прието, че е налице основание по смисъла на чл.81 ал.1 ЗЗД, длъжникът да бъде освободен от отговорност за заплащане на претендирана неустойка, когато невъзможността за изпълнение е по причина, която не може да му бъде вменена във вина. Така поставеният въпрос не е обусловил крайния изход на спора, тъй като в случая ищецът е претендирал стойността на липсващо гориво – пет тона и именно тази стойност е присъдена както е претендирана, съобразно възможностите, предоставени на кредитора от чл.79 ал.1 предл-1-во и предл.2-ро ЗЗД. Липсва и обективна идентичност между настоящия казус и този по приложеното решение на ВКС. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на решението от 18.11.2009 г. на П. по касационната жалба на [фирма].
По касационната жалба на ДА „Д.” срещу решение № 277/04.03.2010 г.: Този касатор поддържа наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 предл.1-во ГПК за допускане на касацонно обжалване на своята жалба. Като материалноправен въпрос по смисъла на закона формулира следното: „Налице ли е допусната непълнота в решението, когато при постановяването му не е обхванат целият спорен предмет и липсва формирана воля на съда относно един от съединените искове? Ако е налице допусната непълнота в решението, следва ли тя да бъде отстранена с постановяване на допълнително решение от същата съдебна инстанция?” Прилага съдебна практика: задължителна – решение № 50/28.04.1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 48/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС и на тричленни състави на ВС – решение № 1319/1995 г. и решение № 5/1995 г. по приложение на претендирани неустойки по чл.92 ЗЗД. Така формулираният въпрос не е обусловил изхода на спора. Молбата по чл.193 ГПК /отм./ е оставена от П. без уважение, тъй като е прието, че в първоначалното решение – № 335/18.11.2009 г., П. е оставил в сила решението на ПОС в отхвърлителната му част, включваща отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД, което е обективирано в диспозитива на постановеното решение и в мотивировъчната му част – стр.89, абзац последен и стр.90 от делото пред П.. Липсата на подробни мотиви за този правен извод, както и неговата правилност по същество са основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но в тази част решението на П. от 18.11.2009 г. не е обжалвано с касационна жалба от ДА „Д.”. С молба по чл.193 ГПК /отм./ не би могло да се релевира неправилност на постановено решение, нито има правна възможност постановилият решението съд сам да измени неправилното си решение. Налице е произнасяне от П. за неоснователност на иска за претендираната неустойка по чл.92 ЗЗД в мотивите и в диспозитива на първоначалното решение, поради което молбата по чл.193 ГПК /отм./ е оставена без уважение. Щом това, е така, формулираният въпрос от ДА „Д.” по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е обусловил изхода на спора – не може да се обсъжда какво е непълнота на решението при наличие на произнасяне по предявен иск по чл.92 ЗЗД. Произнасянето с въззивното решение по иска по чл.92 ЗЗД може да има пороци, но не е липсващо. Не е налице и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК по касационната жалба на ДА „Д.”. Приложената съдебна практика касае произнасяне по чл.92 ЗЗД, а не по чл.193 ГПК /отм./ и не мотивира наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото за значението на точното прилагане на закона и развитието на правото не са изложени никакви аргументи, а бланкетното позоваване на текста от закона само за себе си не обуславя приложението му. Ето защо няма основания за допускане на касационно обжалване на решението от 04.03.2010 г. на П. по касационната жалба на ДА „Д.”.
По изложените съображения, настоящит състав на ВКС, ТК, първо отделение счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по двете касационни жалби срещу двете решения на П., като с оглед на този резултат и по двете жалби не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 /18.11.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 191/2009 г. и на решение № 277/ 04.03.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 191/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.