О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
С., 24.06.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 172 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. Ц. срещу решение № 504/17.11.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 36/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/, по иск на касатора срещу [фирма] по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 483678 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 483678 лв. като получена при начална липса на основание. СГС е отхвърлил иска, а САС е потвърдил решението. САС е приел, че не е налице хипотезата на чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, тъй като в случая доказателствата сочат на приведена от ищеца на ответника сума, подлежаща на връщане на договорно основание „заем”, твърдяно и в исковата молба, макар и само като намерение, и това е осчетоводено и в двете дружества: „вземане към ответника” – в счетоводството на ищеца, и „задължение към ищеца” – в счетоводството на ответника. Доколкото договорът за заем е реален, а не формален договор, САС е приел, че липсата на сключен писмен договор за заем, при наличието на конклудентни действия – осчетоводяване и от двете страни на дадената и получената сума, подлежаща на връщане, изключват уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД като субсидиарен такъв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, с които мотивира и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, т.е. подменя основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК с тези по чл.281 ГПК при разграничаване на двата вида основания в закона и последователността за произнасяне по тях. По същество доводите на касатора и „формулираните” въпроси касаят доказване на наличието или липсата на основаниe за даденото, което се претендира за връщане с настоящия иск. Отговорът на така „формулираните” въпроси за предпоставките и уважаването на предявения иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД е конкретен с оглед конкретните доказателства, представени по всяко конкретно дело. Приложените решения от касатора по практика на ВКС са по обективно неидентични казуси с настоящия, като различията са не в правните изводи, а в конкретно установената и приета фактическа обстановка, при наличие на която са постановени. Щом това е така, няма основание да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика и мотивира наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Въпреки изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за това, както и доказателства да са сторени разноски от ответника пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 /17.11.2010 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 36/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.