О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 74/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Д. К. Д. от [населено място], общ.П., обл.П., чрез адвокат Н. Д., с вх.№ 11576 от 11.12.2010 год. на Плевенския окръжен съд срещу Решение №457 от 19.10.2010 год. по гр.д.№608/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ГК в частта, с която е потвърдено решение №878-І/12.05.2010 год. по гр.д.№5140/2009 год. на Плевенския районен съд, І ви гр.състав, с което е признато за установено по иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] срещу касатора, че последният на основание чл.88, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1,предл.3, ЗЗД дължи връщане на сумата 13 500 лв., ведно със законната лихва. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че при изпълнение на сключения между страните на 15.09.2007 год. договор с предмет доставка от касатора на ищеца [фирма] на багер марка „Липхер”, касаторът Д. Д. не е бил упълномощен и не е действал от името на дружеството, поради което той е поел личната си отговорност да достави машината в качеството си на продавач. И двете съдебни инстанции са приели, че не е доказано възражението на касатора-ответник по делото по чл.95 ЗЗД за виновна липса на съдействие от страна на кредитора.
Касаторът Д. навежда всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК.Като нарушение на материалния закон сочи нарушенията на чл.63, чл.95, чл.285 и чл.290 ЗЗД. Подържа допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.236, ал.3 ГПК, поради необсъждане на направените от него възражения. Подържаните от него основания за достъп до касация могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Формулира следните материалноправни въпроси:1/ Задължен ли е доверителят по договора за поръчка с извършените от довереника действия по изпълнение на поръчката, когато последният не е знаел и не е могъл да знае за прекратяването й? 2/ Как следва да изпълни задължението си по договор за поръчка довереника- от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на доверителя, ако в предмета на договора това не е изрично уговорено и представлява ли неизпълнение на поетото от довереника задължение за доставка на определена вещ, когато същият при извършване на доставката е действал от името и за сметка на доверителя, а последният е отказал да даде необходимото съдействие и да приеме вещта. Формулира и процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.194 ГПК за успешното оспорване на писмен документ, без да е доказана неистиността му с предвидените в ГПК средства.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С поставените материалноправни въпроси касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Всичките те касаят евентуалните задължения на довереника по договор за поръчка, регламентирани в чл.291 и чл.292 ЗЗД, докато Плевенският окръжен съд е приел, че отговорността на касатора възниква от неизпълнение на задължението му да достави багера в качеството си на продавач. А дали решаващият съд правилно е изтълкувал сключения между страните на 15.09.2007 год. договор за доставка на багер, е въпрос на установяване на конкретната фактическа обстановка и упражняване на суверенното право на решаващия съд да кредитира събраните доказателства/чл.235 ГПК/. В касационната инстанция не може да се установява нова различна фактическа обстановка, а евентуална неправилност на правните изводи, направени въз основа на установените от въззивния съд факти и обстоятелства, биха представлявали основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК..
При това така поставените материалноправни и процесуалноправен въпрос са и недопустими, тъй като се навеждат за първи път в касационното производство. Те не се съдържат във въззивната жалба, основанията на която лимитират обхвата на проверката за законосъобразност, която следва да извърши въззивният съд/чл.269 ГПК/.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като касаторът не доказва, че решението на Плевенския окръжен съд е постановено при противоречие с практиката на ВКС. Представеното решение №156 от 01.03.1985 год. по гр.д.№1121/84 год. на ІІ Г.О. за нужното съдействие на кредитора, няма връзка с поставените от касатора правни въпроси по договор за поръчка. Решението на арбитражния съд не представлява съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №457 от 19.10.2010 год. по гр.д.№608/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ГК в частта, с която е потвърдено решение №878-І/12.05.2010 год. по гр.д.№5140/2009 год. на Плевенския районен съд, І ви гр.състав.
В останалата част решението на Плевенския окръжен съд, като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: