О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 93/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез адвокат В. В., с вх.№ 10251 от 30.11.2010 год. на Бургаския окръжен съд срещу Решение от 18.10.2010 год. по в.гр.д.№1218/2010 год. на Бургаския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №222 от 27.05.2010 год. по гр.д.№6724/2009 год. на Бургаския районен съд, ІV-ти гр.състав, с което са уважени, предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 7 635.84 лв., представляващо дължимо възнаграждение за възложеното от касатора-ответник по делото и извършено от ищеца озеленяване на търговски комплекс, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 626.21 лв.мораторна лихва. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е възприел изводите на районния, че от представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен неформален договор за изработка, възложителят е приел извършената работа, поради което за него е възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Подържаното от него основание за достъп до касация би могло да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените в изложението по чл.284, ал.3 ГПК правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Първият поставен въпрос за допустимостта със свидетелски показания да се установява вида и обема на сделката при оспорена фактура, поради непълното й съдържание, с оглед разпоредбите на чл.164, ал.1, т.3 и т.5 ГПК, не е обусловил изхода по делото. Въззивният съд е приел, че сключването на сделката се доказва чрез приемо-предавателния протокол, който в качеството си на частен свидетелсващ документ „е годно доказателство за предмета на договаряне между страните, за изпълнение на договорните задължения и за дължимото възнаграждение”. Показанията на свидетелите са кредитирани с оглед установяване липсата на възражения при приемане на извършената работа. А доколко тези изводи съответстват на установената чрез събраните по делото доказателства конкретна фактическа обстановка, е въпрос на твърдяна неправилност на обжалваното решение, която би могла да представлява основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос за доказателствената стойност на фактурата, в която се препраща към опис, какъвто не е представен по делото, също не представлява общото основание за достъп до касация. Изводите на съда за сключване на сделката, правата и задълженията на страните по нея, не са направени единствено въз основа на фактурата. Тя е била обсъждана за установяване сключването и изпълнението на сделката във връзка с приемо-предавателния протокол.
Не е налице и допълнителният критери за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно него, за да се допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, трябва касаторът да е формулирал значими за изхода на делото правни въпроси, които да са разрешени от въззивния съд при наличие на допълнителните предпоставки за селектиране на касционната жалба по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Касаторът дори не е формулирал пълното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Позовал се е само на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, а не и на дадената в кумулативна връзка предпоставка- значение за развитие на правото. Значението на поставените правни въпроси за развитие на правото не е мотивирано и обосновано, а и по въпроса за доказателствената стойностна фактурата, отговаряща по съдържание на чл.7 ЗСЧ има трайно установена , включително и задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК/ вж.Решение №96 от 26.11.2009 год. по т.д.№380/2008 год. на ВКС, І Т.О., Решение №46 от 27.03.2009 год. по т.д.№546/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О., Решение №166 от 26.10.2010 год. по т.д.№991/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О..
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касацията разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им в настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18.10.2010 год. по в.гр.д.№1218/2010 год. на Бургаския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №222 от 27.05.2010 год. по гр.д.№6724/2009 год. на Бургаския районен съд, ІV-ти гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: