О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
[населено място], 11.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. №107/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.10.2010г., постановено по в.гр.дело №3006/2010г. на СГС, с което е отменено решение от 1.12.2009г. по гр.дело № 15528/2009г. на СРС и е уважен искът на [фирма] срещу [фирма] – С. за сумата от 6 508.80 лв., представляваща 80% от дължимата сума за поддръжка на инфраструктурата на комплекса “Слънчев бряг” за 2007г., сумата от 1627.20 лв. за поддръжката на общата инфраструктура на к.к. “Слънчев бряг” за 2007г., представляваща 20 % от общата сума, сумата от 1208.80 лв. лихва за забава върху главницата от 6508.80 л. за времето от 20.08.2007г. до 1.1.2008г. и сумата от 226.43 лв. лихва за забава върху главницата от 1627.20 лв. , за времето от 15.12.2007г. до 1.12.2008г., ведно със законната лихва върху двете главници от 1.12.2008г. до окончателното им заплащане, както и разноски по делото в размер на 714.18 лв. Касаторът [фирма] иска отмяна на решението като неправилно. Позовава се на предпоставките за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор поддържа недопустимост на касационното основание. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да уважи обективно, кумулативно съединените искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД СГС е приел, че между страните е възникнала облигационна връзка по договор – споразумение от 27.01.2005г. и анекс от 16.06.2006г., при конкретно уговорени задължения на двете страни по договора – ищецът да достави уговорените услуги, а ответникът за заплати възнаграждение за тях. От клаузата на т. 12 от анекса е изведен извод за автоматичното продължаване действието на договора и за 2007г., след като не е бил прекратен. След преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел изпълнение на договора от [фирма] за поддръжка на общата инфраструктура и е начислил заплащането на припадащата се част разноските на ответника при условията на договора.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и /или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Като материалноправен въпрос касаторът поставя този за съотношението между т.2 и т.12 на анекса към споразумението от 16.06.2006г. и по въпроса липсата на съгласие за цената на услугата за 2007г. не влече ли нищожност на целия договор за тази година. Според касатора константната практика на ВКС, в конкретно представените решения е, че липсата на съгласие по съществен елемент на договора, какъвто е цената, го прави нищожен. По първия въпрос не е изпълнено общото основание по чл.280, а.1 ГПК, доколкото, съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разрешение материалноправният и/ или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая доводите за тълкуването на отделните клаузи на договора и тяхната взаимовръзка са доводи за неправилност на решението и имат отношение към касационните основания за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК, различни от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на приетото, че между страните е налице валидна облигационна връзка, след като договорът не е прекратен, поставяният от касатора въпрос дали липсата на съгласие на страните относно цената на договора за финансовата 2007г. не се явява обуславящ изхода на делото въпрос. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / представената съдебна практика не е задължителна за съдилищата, само в който случай е изпълнено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ тъй като се отнася до обективно различни правни хипотези – липсата на съгласие за цената по предварителен договор за продажба на недв. имот; за унищожаването на сделка, сключена от дееспособна страна, която не разбира или не може да ръководи действията си; обявяване на договор за недействителен, сключен от пълномощник след оттегляне на пълномощното; за прекратени търговски отношения и липсата на съгласие относно цената за в бъдеще.
Поддържа се в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен процесуален въпрос, че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е отхвърлил възражението за прихващане, като се е произнесъл неправилно за характера и допустимостта на възражението за прихващане. Така поставен въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да откаже извършването на прихващане с вземането по главния иск СГС е приел, че касаторът не е доказал, че иначе доказаните от счетоводната експертиза разноски за поддръжка на канализационната мрежа, отводняване, продухване на канализацията, закупуване на потопяема помпа и др. са свързани с поддръжката на общата инфраструктура на комплекса, т.е. възражението за прихващане е отхвърлено не на процесуално основание, а след извършена конкретна преценка на доказателствата по делото, правилността на която във фазата за селектиране на касационните жалби не може да бъде проверявана. Тъй като въпросът не е обуславящ изхода на делото не се налага обсъждането на представената съдебна практика.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация за поддържаното от касатора, че произнасянето на съда по въпроса дали липсата на финансов анекс за 2007г. е липса на съгласие за цената на услугата и основание ли е това за нищожност на договора, както и по поставения процесуален въпрос за възражението за прихващане за все въпроси от значение за изхода на делото и произнасянето на ВКС по жалбата ще допринесе и за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По приложението на чл.26 ЗЗД има установена съдебна практика. Доводите на касатора не са свързани с тълкуването на закона, а по – скоро изразяват несъгласието на страната с крайния изход на делото, доколкото изводите на съда за основателност на исковете и отказа да приеме възражението за прихващане почиват на конкретната преценка на доказателствата по делото.
В заключение, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.10.2010г., постановено по в.т.дело № 3606/2010г. на Софийски градски съд, ІV В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: