О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
[населено място], 18.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д.№ 7/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №409 от 26.10.2010г., постановено по ч.гр.дело №324/2010г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Търговищкия районен съд от 6.10.2010г. по ч.гр.дело №1749/2010г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на заявление на [фирма] – О. – С. срещу К. Г. А.. Жалбоподателката моли за отмяна на определението, като противоречащо на закона. Счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК по въпроса от значение за изхода на делото за предпоставките за по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед по незабавно изпълнение и за задължителните реквизити на съдържанието на извлечението от счетоводната книга. Представена е съдебна практика.
Ответникът К. Г. А. не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение е от категорията определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което касационното обжалване ще бъде допустимо при наличието на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, съгласно препращането на чл.274, ал.1 ГПК към чл.280, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление на О. АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу К. А. по извлечение от банкова сметка въз основа на договор за комбинирани банкови услуги “з-плюс” от 7.03.2008г., приложен към заявлението с Условията към договора за предоставяне на кредит в размер на 1000лв. В заявлението се поддържа, че съгласно т.1, на раздел ІІ на Условията по искане на А. с последваща негова молба е поискал увеличение на кредитния лимит, разрешен от Банката в размер на 2000 лв. За да потвърди отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение въззивният съд е приел, че представеният документ – извлечение от счетоводната книга на О. АД не представлява редовен от външна страна документ, тъй като не съдържа данни за движение по кредита и движение по погасяване на кредита, както и данни за изискуемост на претендираното вземане и настъпване на условията на т.5 от раздел ІІ на Условията на договора за комбинирани банкови услуги “3+” – от кога длъжникът е изпаднал в забава при погасяване на две погасителни вноски.
Поставеният от касатора правен въпрос за съдържанието на извлечението от счетоводните книги за установяване на изискуемо и ликвидно вземане е релевантен за спора въпрос, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представените с изложението към частната касационна жалба съдебни актове, които са подлежали на последващ инстанционен контрол и няма данни да се влезли в сила не формират съдебна практика/ т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Определение № 130 от 27.01.2010г. по ч.т. дело № 415/2009г. и определение № 264 от 7.05.2009г. по ч.т.д. № 210/2009г. на ВКС, ТК съдържат произнасяне по различни от разгледания по настоящото правен въпрос, поради което не е налице основното изискване по чл.280, ал.1 ГПК – да е налице противоречиво разрешаване на идентичен материалноправен /или процесуалноправен въпрос. В определение № 963 от 16.11.2009г. по ч.т.дело № 731/2009г., определение № 739 от 21.12.2009г. по ч.т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК са изложени съображения, че за редовността на документа – извлечение от счетоводните книги, представляващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, е достатъчно в същия да се съдържат данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, размера на просроченото задължение за главницата, договорните и наказателните лихви и данни за установяването на изискуемостта на вземането и доколкото по конкретното дело не се съдържат данни за усвояването на кредитата от 2000 лв. и данни за установяване на предсрочната изискуемост на кредита, обжалваното въззивно определение не е в противоречие с цитираната практика на ВКС. По въпроса, по който се е произнесъл съдът по същество – дали следва извлечението от сметка да съдържа данни за усвояване на кредита и изпадането на кредитополучателя в забава при неплащане на две погасителни вноски, ВКС, ТК се е произнесъл с определение № 162 от 9.02.2010 г. по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. И определение № 187 от 11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г., I т. о., поради което обжалваното определение не е в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като с оглед на даденото разрешение по поставения от касатора въпрос няма да бъде налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В конкретния случай е налице разминаване в твърдението на банката в заявлението по чл.417, т.2 ГПК относно размера на лимита по договора за кредит и представените със заявлението писмени доказателства – договор за комбинирани банкови услуги “3+” от 7.03.2008г. с уговорен лимит 1000 лв. и извлечение за комбиниран продукт +3, в който също е посочен одобрен лимит от 1000 лв. От извлечението от счетоводната книга на [фирма] не става ясно от коя дата лимита е завишен на 2000 лв., когато е усвоен в този размер, както и кога е спряло плащането на две погасителни вноски, за да стане кредита предсрочно изискуем, без да е необходимо уведомяването на кредитополучателя, съгласно чл.5, раздел ІІ на Условията към договора и в отклонение на чл.60 от ЗКИ. Установяването на посочените обстоятелства е необходимо с оглед спецификата на процесния договор “отворен кредит”, при който сумата се отпуска на траншове, в рамките на уговорения лимит и погасяването става на части, периодично.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №409 от 26.10.2010г. по в.ч. гр.д. №324/2010г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: