О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
[населено място], 06.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 310/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – Шумен за отмяна на определение №399/6.10.2010г. по в.ч.гр.дело №566/2010г. на Шуменския окръжен съд. Жалбоподателят иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че в правото на ищеца е да предяви обективно съединени искове с една искова молба и не е в правомощията на съда да се произнася по молбата за обезпечение на бъдещите искове съобразно тяхната цена. Касационното обжалване обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определение във връзка с подсъдността на молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК може да бъде квалифициран поставеният от частният касатор процесуален въпрос така: кой е родово компетентен съд по молба за обезпечение на бъдещи обективно съединени искове, когато цената на исковете е над и под 25 000 лв. Така поставен въпросът е обусловил решаващите изводи на Шуменския окръжен съд при постановяване на определението от 6.10.2010г. С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил определението от 20.07.2010г. по ч.гр.дело № 2894/2010г. на Шуменския районен съд, в частта, с която производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск е прекратено за исковете с цена от 58 600.83 лв. и е изпратено по подсъдност на окръжния съд като родово компетентен съд, и е разпоредил образуване на производство по чл.390, ал.1 ГПК. Със същото определение е отменено определението на районния съд и е върнал делото на същия съд за произнасяне по молбата за обезпечение на бъдещите искове с цена под 25 000 лв.
Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационното обжалване на определението, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, какъвто не е настоящия случай. Съгласно чл.390, ал.1 ГПК ищецът може да поиска допускане на обезпечение на бъдещ иск от родово компетентния съд. С разпоредбата на чл.210, ал.1 ГПК е дадена възможност на ищеца с една искова молба да предяви няколко иска срещу същия ответник, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В този случай родовата подсъдност ще се определи от иска с най-висока цена. Това правило следва да бъде приложено и при искане за обезпечаване на бъдещи обективно съединени искове, освен ако не са налице изключенията по чл.390, ал.2 и ал.4 ГПК. Приложимите за случая процесуални норми са ясни, не се нуждаят от изправително тълкуване и по приложението им има създадена практика. Следователно правилността на обжалваното определение не може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство. Основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията за проверка на правилността на обжалвания съдебен акт по чл.281, т.3 ГПК. Защитата на искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск частният касатор ще следва да осъществи чрез обжалване на определението на Шуменския районен съд, доколкото е направено признание в частната касационна жалба, че е налице произнасяне по молбата за обезпечение. При отсъствието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 399/6.10.2010г., постановено по ч.гр.дело № 566/2010г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: