О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
[населено място], 14.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 598/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №100 от 28.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №182/2011г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждането на Окръжен съд – Плевен от 13.06.2011г. по ч.т. дело № 106/2011г. Жалбоподателят З. “Златен клас” – [населено място], моли за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който следва да е налице една от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК предпоставки. В случая не е налице допълнителната предпоставка по т.3.
С разпореждането на Плевенския окръжен съд е върната частната жалба на кооперацията срещу решението на същия съд от 18.05.2011г. , с което е потвърден отказа на Агенцията по вписванията за вписване за обявяване на годишния счетоводен отчет на кооперацията за 2009г. За да потвърди разпореждането на ПлОС, апелативният съд е приел, че считано от датата на получаването на обявлението за връчване на решението 27.05.2011г. до изтичане на едноседмичния срок на 3.06.2001г. в съда не е била подадена частна жалба, т.е. изпратената с пощенско клеймо от 8.06.2011г. от Агенцията по вписванията частна жалба е просрочена. Прието е, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК тъй като кооперацията не е изпратила частната си жалба по пощата, Агенцията по вписванията не е от органите посочени в закона / съд и прокуратура/, в който подадената частна жалба запазва срока за обжалване, поради което съдът не е намерил за необходимо да изследва въпроса дали частната жалба е била регистрирана в деня на подаването й – 30.05.2011г., каквито твърдения се поддържат от жалбоподателя.
В Изложението към частната касационна жалба се поддържа процесуалния въпрос по приложението на чл.62, ал.2 ГПК и дали подаването на частната жалба в Агенцията по вписванията означава, че е “погрешно подадена”, въпрос от значение за преодоляване на непълнотата в правото и произнасянето по който от ВКС ще бъде принос в практиката, т.е. страната се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос дали подадената в Агенцията по вписванията частна жалба, срещу решението на окръжен съд, запазва срока на обжалване, е релевантен за изхода на спора по частната жалба процесуален въпрос, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК уреждаща случаите, в които не се счита за пропуснат срока за извършване на определено процесуално действие е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване, съгласно дадените в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно чл. 62, ал.2 ГПК, срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно на жалбата, е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата. Според чл.2, ал.2 от У. правилник на Агенцията по вписванията / обн. ДВ бр.36 от 4.05.2007г./ Агенцията е администрация към министъра на правосъдието и юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в [населено място], т.е. тя няма статута на орган по чл.62, ал.2 ГПК, доколкото не се касае до уредената в чл.25 от Закона за търговския регистър процедура за обжалване на отказ на Агенцията за вписване пред съответния окръжен съд.
От изложеното следва извод за отсъствие на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №100/28.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №182/2011г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: