О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
[населено място], 29.09.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 15/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Н. Ц. от [населено място], чрез адв.К. Г. – САК срещу решение 2.06.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 13005/2010 г., в частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца за неимуществени вреди за всяка едно от получените травми, както и в частта на присъдените в полза на Гаранционния фонд разноски от 1058.50 лв. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната му част на предявените от нея искове с оглед неправилно определяне размера на обезщетението за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, необоснованост и нарушение на процесуалните правила, поради необсъждане на всички доказателства по делото, поради което присъденото от съдилищата обезщетение не контактува с действителните болки и страдания. Като основание за допустимост на касационното обжалване, се поддържа чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите за:1. правно-значимите факти върху които следва да се изгради определянето на справедлив критерий за обезщетяване при непозволено увреждане; 2. обсъждането и цененето на всички факти и обстоятелства, значими при определянето на размера на присъденото обезщетение; 3.излагане на мотиви по повод на всички събрани доказателства, върху които се изгражда крайния извод на съда и взаимната му връзка с диспозитива.
Ответната страна Гаранционен фонд, [населено място] в писмен отговор поддържа, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване.
Ответникът Д. Ц. Д. не взема становище по изложението в касационната жалба основание за касиране на въззивното решение в обжалваните му части.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК / т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010г./. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторката визира допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо частично предявените искове по чл.288, ал.1,т.2, б”а” КЗ, с определяне на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени от нея вреди при ПТП. Този въпрос наистина е релевантен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело, тъй като съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. При определяне на размера на обезщетението за всяка една от получените при ПТП травми съдът се е съобразил с постановките на т.11 на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят вредата – съобразяване на тежестта, степента, интензивността и продължителността та търпените болки и страдания, възрастта, психическото състояние на пострадалата от травмите. При определяне на размера на обезщетение е взето предвид, че от ГФ е изплатено обезщетение на пострадалата в размер на 5000 лв. – 3500лв. за счупването на дясната тазобедрена става , 1000 лв. за счупен първи опашен прешлен и 500 лв. за счупване на ребро.
Вторият и третият въпрос – обсъждането и цененото на всички факти и обстоятелства, значими при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди и задължението за излагане на мотиви не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е изложил мотиви и няма противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на решението и в този смисъл няма допуснато противоречие с т.2 на постановление №1 от 10.11.1985г. на Пленума на ВС. Освен това определянето на дължимо обезщетение е различно за всяко конкретно дело, поради което не може да се приеме наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с практика на САС / решение №396 от 5.05.2010г. по гр.дело № 140/2010г./, доколкото присъдените обезщетения по всяко дело са определени при различна фактическа обстановка, а в конкретният случай от въззивното решение не може да се направи извод за вида на травмата, степента на увреждането, продължителността на лечението и прогнозата за в бъдеще. Решение №1361 по адм.дело № 5289/2007г. на ВАС не следва да бъде обсъждано/ т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС – понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища/.
Неоснователна е жалбата в частта на присъдените на Гаранционния фонд разноски – адвокатско възнаграждение. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение е съобразен чл.7, ал.2, т.4 на Наредба №1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждение.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 2.07.2010 г., постановено по гр. д. №13005/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: