О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
[населено място], 14.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 78/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Д. Общо застраховане” – [населено място], срещу решение №690 14.07.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. №241/2010 г., в частта, с която са уважени исковете на ищците за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до 100 000лв. за ищцата Л. А. К. и за разликата над 50 000 лв. до 80 000лв. за ищците П. А. С. – С. и Надежда А. С., следствие смъртта на А. С. К., починал при ПТП , съпруг на първата и баща на втория и третия ищци. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно в обжалваните му части на предявените искове с оглед неправилно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при процесното ПТП. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, необоснованост и нарушение на процесуалните правила, поради неизлагане на съображения при определяне на размера на обезщетението, поради което присъденото от съдилищата обезщетение се явява необосновано. Като основание за допустимост на касационното обжалване, се поддържа чл.280, ал.1, т.1 по въпроса за определяне на размера на обезщетението и обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определянето му за причинени неимуществени вреди – т.11 Постановление на ВС №4/1968г.
Ответниците – ищци по делото, чрез пълномощника им адв. З. М. в писмен отговор поддържат, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
В. Д. З. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо предявените субективно съединени искове по чл.226 КЗ, размера и обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени от вреди, следствие смъртта на съпруг и баща на ищците при ПТП по вина на трето лице – В. Д.. Въпросът е релевантен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело, тъй като съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. При определяне на размера на обезщетението за всеки един от ищците съдът се е съобразил с постановките на т.11 на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят вредата – отношенията между съпруг и съпруга, между баща и деца, тежкото психическото състояние на ищците от загубата на К., физическото и психическо разстройство на здравето на съпругата от смъртта на съпруга, опората, която съпругата и децата са имали в починалия, както в материален така и в духовен смисъл, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие между въззивното решение в обжалваните му части и цитираното от касатора ПП на ВС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №690 от 14.07.2010 г., постановено по гр. д. №241/2010 г. на Софийския апелативен съд, седми състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: