О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
[населено място], 06.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. №472 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №143 от 16.05.2011г., постановено по ч.т.дело №126/2011г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на С. У. Б. , чрез адв. Е. Г. от [населено място] срещу определение № 2/31.03.2011г., постановено по гр.дело № 895/2011г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателят С. Б. иска за отмяна на определението като незаканосъобразно. Поддържа, че възнаграждението за процесуално представителство е определено в договора за възлагане на правна защита от 13.11.2009г. Достъпа до касация е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на друго производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С решение №250 от 6.08.2010г. по т.д. 895/2009г. Бургаския окръжен съд, след уважаване на исковете на ищеца С. У. Б., е присъдил разноски по делото в размер на 1468лв. Отказал е да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1950 лв., тъй като по приложеното на стр. 21 адвокатско пълномощно възнаграждението не е определено по размер и не е действително платено. По въззивна частна жалба Бургаският апелативен съд е отказал да заплати претендираното адвокатско възнаграждение по съображения, че в договора за правна помощ от 13.11.2009г. на стр. 19 е договорено възнаграждение от 1950 лв., но то се отнася до процесуално представителство за завеждане на искове по договор от 15.03.2007г., докато по конкретното дело основанието на вземането е по договор от 24.10.2007г.
Материалноправния и процесуалноправен въпрос за правото на страната за разноски е обуславящ изхода на спора по делото въпрос, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Определение № 46 от 8.02.2011г. на ВКС, ГК по гр.д. 37/2011г. съдържа произнасяне по различен от това дело въпрос дължи ли се договореното, но незаплатено възнаграждение на процесуалния представител на правоимащата страна. Липсва обективен идентитет и с разрешения в определение № 10 от 5.01.2011г. т.дело № 879/2010г. на ВКС, ТК , в което е разрешен въпрос за разноските в заповедното производство. С определение №455 от 27.07.2009г. по ч.гр.дело № 385/2009г. също е разрешен друг въпрос за разноските, а именно, че страната има право само на реално направените по делото разноски. С определение № 606 от 15.07.2010г. по ч.т.д. 533/2010г. на ВКС, ТК спорът е бил дали страната с право на разноски е направила искане за присъждането им. С определение № 83 от 27.05.2010г. по гр.дело № 2734/2008г. , определение № 172 от 15.09.2010г. по гр.дело № 137/2009г. и определение № 67 от 19.08.2009г. по т.дело № 627/2008г. ВКС е присъдил разноски, за които не е имало спор, че са реално направени. В случая отказът на съда да присъди адвокатско възнаграждение е направен въз основа на конкретната преценка на доказателството, на което страната се позовава, че го установява, а именно, че уговореното и заплатено по банков път възнаграждение се отнася за процесуално представителство по друг договор за наем. В договора за процесуално представителство на стр. 21 няма уговорено възнаграждение за адвоката, не са представени и доказателства по делото, че е заплатено, между впрочем такова твърдение не се поддържа от страната. От горното следва, че след като ищецът не представя доказателства за договорено по това дело адвокатско възнаграждение и съответно документ, че е заплатено, няма основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, поради противоречие със съдебната практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №143/16.05.2011г., постановено по ч.т.дело № 126/2011г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: