О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
[населено място], 26.09.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 531/2011 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] С. чрез пълномощника адв. Р. Т. срещу определение 374 от 3.05.2011г. по ч.т.дело № 178/2011г., с което е прекратено производството по делото на основание чл.274, ал.4 във вр. чл.280, ал.2 ГПК. В частната жалба се поддържа неправилно тълкуване на разпоредбата на параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.100/2010г. от тричленния състав на ВКС, ТК. Според частният жалбоподател за “висящо производство” следва да се имат предвид всички производства, които не са приключили със съдебен акт. Искането му е за отмяна на определението като неправилно.
Върховният касационен съд, ТК състав на първо търговско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да направи извод, че подадената от дружеството частна касационна жалба е процесуално недопустима, тричленният състав на ВКС е приел, че атакуваното с нея въззивно определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело с обжалваем интерес до 10 000 лв.
Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК / в редакция ДВ бр. 100/2010 г./, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по търговски дела с обжалваем интерес до 10 000 лв. Според императивното правило на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело – отказ на дружеството за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 610.80 лв. за получени стоки по договор за търговска продажба, както и за сумата от 372.35 лв. мораторна лихва, т.е. заявената претенция е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 28.12.2010 г. Поради недопустимост на частната касационна жалба правилно същата е оставена без разглеждане. Настоящият състав не приема за правилно тълкуването на параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. от касатора, съгласно, който само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Разпоредбата засяга заварените производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска под определения от чл.280, ал.2 ГПК минимум и образувани по касационни жалби, постъпили до влизането й в сила, т.е. до 21.12.2010г. Образуваните касационни производства по постъпили касационни жалби след тази дата, какъвто е случая по това дело, подлежат на прекратяване. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №374 от 3.05.2011г., постановено по ч.т.д. №178/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: