О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
г р.С., 29.09.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 18/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ М. К. М. с фирма “Коси – М. К.” чрез адв. Ив. Ш. – Г. срещу решение № 156 от 15.10.2010г. по в.гр.дело №159/2010г., с молба да бъде отменено като неправилно. В Изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът счита, че въззивният съд е допуснал неправилно тълкуване на чл.55 ТЗ и чл.7 от ЗСч досежно правната сила на съставените първични документи и изразява несъгласие със становището на съда, че ако във фактурата е записано, че плащането ще се извърши по банков път не е налице изпълнение на паричното задължение плащане в брой, въпроси по които е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства, а не избирателно.
Ответникът по касация [фирма] – със съдебен адрес в [населено място] не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по положителен установителен иск по чл.422 ГПК, предявен от ищеца [фирма] срещу ЕТ М. К. М. за установяване на вземане по 12 броя фактури на обща стойност 24 825.31 лв. по договор за доставка на месни изделия, предявен след подадено възражение по чл.415 ГПК от ответника – длъжник. Севлиевският районен съд е уважил иска, решението му е потвърдено с обжалваното въззивно решение на Габровския окръжен съд.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая, в изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Така формулирания процесуален въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на предявените от ищеца искове не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/. В този смисъл решение №144 от 1.07.1999г. на ВКС по гр.дело № 340/1999г. , V г. о., постановено при действието на ГПК отм., не може да обоснове извод за наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото се отнася до задължението на съда да обсъди доказателствата по делото и това задължение е изпълнено от съда по същество по конкретното дело. Неточно са интерпретирани от касатора мотивите на съда. От въззивния съд не е правен извод, че след като във фактурата е отразено, че плащането трябва да се извърши по банков път, това автоматично изключва плащането в брой. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че страните по договорите за доставка на месни продукти са уговорили плащането да се извършва чрез предаване на сумите в брой на шофьора, вместо по банков път / както е посочено в издаваните от доставчика – ищец фактури /. В правото на съда по същество е да възприеме или не варианти от заключението на счетоводната експертиза, но това все доводи за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани във фазата за селектиране на касационните жалби. Следва за пълнота да се отбележи, че съдът е обсъдил, но е приел за неоснователно възражението на ответника, че в най – добрия случай дължи сумата от 9 299.08 лв. / остатък от задължението от 130 676.46 лв. въз основа на записванията в тетрадката/, поради това, че не са издавани редовни счетоводни документи на шофьорите от ответника / финансов бон, РКО и др./ за да се приеме, че има извършено изцяло или частично плащане по процесните фактури.
Разпоредбите на чл.55 ТЗ и чл.7 от Закона за счетоводството са ясни и не се нуждаят от корективно тълкуване, поради което не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация по въпроса кои счетоводни документи са първични, съобразно даденото в т.4 на ТР №1 от 10.02.2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на разпоредбата “ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
Водим от горното съставът на първо отделение, ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №156 от 15.10.2010г., постановено по в.гр.дело № 159/2010г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: