О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
[населено място], 29.09.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 34/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение №394 от 7.10.2010г. по в.гр.д. №637/2010г. на Добричкия окръжен съд. С решението е потвърдено решение №25 от 11.06.2010г. по гр.дело № 526/2010г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен искът по чл.422 ГПК на Д. Ф. Н. от [населено място] срещу С. И. Помак от с. село за сумата от 7000 лв. по договор за заем от 23.12.2008г., ведно със законната лихва, считано от 7.12.2009г., както и за направените в заповедното производство разноски. Касаторът Д. Ф. Н. иска отмяна на решението като неправилно при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че в нарушение на съдебната практика на ВКС, конкретно цитирана, въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси са значението на записа на заповед като разписка, когато не притежава задължителните реквизити на по чл.535 ТЗ и следва ли ищецът да доказва факта на предаване на сумата, когато има направено признание от ответника за получаването й. Поддържа се, че в нарушение на практиката на ВКС в ТР №1/2000г. т.19 въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК прави искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по процесуалния въпрос дали е допустимо и възможно ли е да са конкретизира бланкетна въззивна жалба.
Ответникът по касация С. И. Помак не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Добричкия районен съд е сезиран с иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на С. Помак, че дължи на Д. Н. сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и направените в това производство разноски, като задължение от търговски взаимоотношение, дълг оформен като заем със заповед за заповед от 323.12.2008г., за която има издадена заповед за изпълнение №590/19.12.2009г. по ч.гр.дело № 4905/2009г. на Добричкия районен съд. Искът е отхвърлен като неоснователен. За да потвърди решението Добричкият окръжен съд е приел, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на основание договор за заем за сумата от 7000 лв., налице е признание от ответника, че сумата от 7000 лв. се дължи от него като част от вземане на ищеца в по-голям размер, но по повод на други търговски взаимоотношения, възприет е изводът на първоинстнационния съд, че записа на заповед, представен в заповедното производство като писмен документ, няма характеристиката на разписка по чл.77 ЗЗД след като ищецът не е доказал сумата да се дължи по договор за заем по чл.240 ЗЗД. Приел е също, че предметът на обжалване е този по въззивната жалба от 1.07.2010г. и доколкото по делото е постъпила писмена молба от въззивника – касатор на 12.07.2010г. извън срока за обжалване, то въззивният съд не следва да се произнася по наведените в нея оплакване. За да счете, че не съществува задължение за въззивният съд да остави без движение бланкетната въззивна жалба, окръжният съд се е позовал на чл. 260, т.3 и чл.262, ал.1 ГПК.
Материалниправният въпрос записът на заповед от 23.12.2008г., който не отговаря по съдържание на чл.535, т.1 ТЗ, представлява ли разписка по чл.77 ЗЗД и удостоверява ли получаване на сумата от 7000 лв. не е обуславящ крайните изводи на съда за отхвърляне на положителния установителен иск. По делото не е имало спор и съдът е приел за доказан факта на получаване от ответника на сумата от 7000 лв. Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд обаче приемат, че не е доказано твърдяното в исковата молба основание на вземането – договор за заем. Съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Ще представлява нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес произнасянето от съда по пред на спора, който не е въведен от ищеца в исковата молба, а постановеното в този случай решение ще бъде недопустимо. В случая ищецът поддържа в исковата молба, че сумата от 7000 лв. се дължи по договор за заем, за което е подписан записа на заповед от ответника, каквото основание е посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и негово е задължението, след като изрично в писмения документ не се сочи основанието на изпълняемото право, да докаже основанието, на което се дължи претендираната сума / чл. 154, ал.1 ГПК/. Решенията на ВКС, постановени по реда на чл.218 а, ал.1 и сл. ГПК отм. и по реда на чл.290 ГПК също не обосновават извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В решение №26 от 24.03.2005г. по гр.дело № 1143/2003г. на ВКС е бил доказан както размера на вземането, така и неговото основание – договор за заем, т.е. издателя на записа на заповед не е оспорвал съществуването на облигационни отношения по договор за заем, а само получаването на сумата. С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл задължителни за съдилищата по прилагането на материалния и процесуален закон / т.2 ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК ВКС / последователно се приема, че недействителния запис на заповед сам по себе си не представлява разписка за получена сума по договор за заем, с което е изоставено застъпеното в решение №557 от 26.06.2007г. становище. Определение № 483 от 3.08.2009г. по т.дело № 385/2009г. на ВКС, ТК не следва да бъде обсъждано, тъй като постановените по реда на чл.288 ГПК определяния не формират задължителна за съдилищата практика.
Не е налице както основната така и специална предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото. Съгласно т.19 на ТР 1/2000г. необсъждането от съда на събраните в хода на процеса доказателства представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на постановеното от съда решение. В случая поставеният от касатора процесуален въпрос касаещ направеното от ответника в с.з. на 11.05.2010г. признание, че е получил сумата не е решаващ за изхода на делото, защото този факт / на получаване на сумата / е приет за безспорен от съда и в този смисъл не е допуснато от съда нарушение на процесуалните правила. В същото съдебно заседание ответникът подробно е обяснил, че бил посредник на [фирма] [населено място] за изкупуване на кожи, във връзка с която дейност е получавал пари за покриване на разходи и за която е имало уговорено възнаграждение, каквото не е получил от дружеството. Както неколкократно бе посочено, оспорено е и не е доказано наличието на заемно правоотношение, а не получаването на сумата. Представените определения постановени по реда на чл.288 ГПК не следва да се обсъждат, тъй като не формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно т. 4 ТР 1/2009 г. ОСГКТК смисълът на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи в случая по поставения въпрос не се правят доколкото разпоредбите на чл. 260, т.3 и чл.262, ал.1 ГПК са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване.
Водим от горното съставът на първо отделение, ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №394 от 7.10.2010г., постановено по в.гр.дело №637/2010г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: