ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 679
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. ч.т.дело №590 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.З ГГЖ по повод подадена частна касационна жалба от А. Г. Н., от [населено място], с вх.№22824 от 16.03.2011 год. на Софийския градски съд, чрез адвокат Р. С., срещу определение №2621 от 18.02..2011 год. по ч.гр.д.№ 1769/2011 год. на Софийския градски съд, ГК, с което е оставена без уважение въззивната частна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение от 15.12.2010 год. по гр.д.№60988/2010 год. на Софийския районен съд, 29 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.389 ГГЖ за обезпечение на предявените от него искове по чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-същото е немотивирано, липсват правни изводи от страна на въззивната инстанция, а крайните изводи за невъзможността да се направи извод за вероятната основателност на иска не съответстват на събраните доказателства по делото. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, тъй като счита, че Софийският градски съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба не взема становище.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл.396, ал.2
ГПК, Доп. Бр. 100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска. В случая въззивната инстанция е действала като втора инстанция, която е потвърдила определение на първоинстанционния съд, с което е отказано допускане на исканото обезпечение, поради което обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. То не попада в хипотезата на чл.274, ал.З, т.2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на посоченото по-горе законово изключение.
С нормата на чл.274, ал.З ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, с изключение на тези по чл.396, ал.2 ГПК, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Софийския градски съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, какъвто не е допуснат от закона.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. Г. Н. срещу определение №2621 от 18.02..2011 год. по ч.гр.д.№ 1769/2011 год. на Софийския градски съд, ГК, с което е оставена без уважение въззивната частна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение от 15.12.2010 год. по гр.д.№60988/2010 год. на Софийския районен съд, 29 състав,
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: