О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
[населено място], 24.06.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. №632/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №273 от 30.03.2010г. , постановено по гр.дело № 1684/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав в осъдителната му част. Касаторът А. В. Б. от [населено място] иска отмяна на обжалваното решение, като излага оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В Изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – С. в писмен отговор счита, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поддържа, че към момента на ПТП е в сила чл.19 от Наредбата за задължително застраховане отм., който забранява управление на МПС след употреба на алкохол.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и/или процесуално право, обусловил изхода на делото и наличието на някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 81 от ЗЗ отм. във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от Наредбата за застраховането и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение №1113 от 17.03.2009г., постановено по гр.дело № 3083/2007г. на СГС, гражданска колегия, І-4 състав и е постановено решение, с което касатора Б. е осъден да заплати на застрахователното дружество ответник сумата от 26 789.31 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2007г. до окончателното й заплащане лихва за забава в размер на 9 149.61 лв. за времето от 23.12.2003г. до 31.07.2007г., както и разноски по делото, като отхвърля исковете до пълния предявен размер. За да уважи исковете, въззивният съд е признал правото на регрес на застрахователя по чл.81 от ЗЗ отм. като специален нормативен акт по отношение на ТЗ в материята на задължителното застраховане “гражданска отговорност”, тогава когато деликвентът – водач на МПС към момента на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол. САС е приел, че в този случай водачът на МПС е недобросъвестно лице и дължи обезщетение за причинените от него вреди на трети лица, независимо, че отговорността му е покрита със задължителната застраховка “гражданска отговорност”. От събраните по делото доказателства е прието за установена отговорността на касатора с влязла в сила присъда за причиненото на 22.12.2001г. ПТП в пияно състояние с концентрация на алкохола в кръвта 1/1000промила, както и размера на изплатеното от ищеца на трети лица обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът подържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са свързани със задължението на съда да обсъди основния довод на касатора сочещ на законодателна празнота към датата на ПТП 22.12.2001г., като се позовава на т.1 от Постановление №7/27.12.1965г. на Пленума на ВС, съгласно която в мотивите на решението с което се оставя в сила обжалваното решение, второинстанционния съд е длъжен да обсъди основанията за отмяна, посочени от страните. Поддържа още, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е материалноправния въпрос – налице ли е законодателна празнота към датата на ПТП 22.12.2001г. по отношение на запълването на бланкетната правна норма на чл.81 ЗЗ отм., доколкото тази правна норма регламентира правото на регрес, препраща към чл.33, т.2 от Закона за движение по пътищата / ЗдвП/ от една страна, а от друга страна към 22.12.2001г. в ЗДв.П не съществува чл.33.2.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото поставеният процесуален въпрос касае допуснато от съда нарушение на процесуалния закон, основание за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса налице ли е законодателна празнота към датата на ПТП 22.12.2001г. по отношение на запълването на бланкетната правна норма на чл.81 ЗЗ отм., доколкото тази правна норма регламентира правото на регрес и препраща към чл.33, т.2 от Закона за движение по пътищата / ЗдвП/ от една страна, а от друга страна към 22.12.2001г. в ЗДв.П не съществува в чл.33.2 забрана за водачите да управляват МПС след употреба на алкохол.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 716.77лв.
С оглед на изложеното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №273 от 30.03.2010г., постановено по гр.д. №1684/2009г. на САС, ГК, ІV състав в осъдителната му част.
УКАЗВА на А. В. Б. от [населено място] да внесе по сметка на Върховния касационен съд ДТ в размер на 716.84 лв. в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, със задължение да представи платежния документ в канцеларията на съда, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: