О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 14.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.02. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 428/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокати М. С. и Д. П., с вх.№4788/11.04.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, срещу Решение №67 от 28.02.2012 г. по в.т.д.№674/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, ТО, с което, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената част, касаторът е осъден да заплати на ищеца [фирма] на основание чл.92, ал.1 ЗЗД неустойка в общ размер от
18 325.62 лв. за забавено плащане повече от 20 дни по конкретно описани фактури. Решението на Старозагорския районен съд по отношение на главницата в размер на 1 990.93 лв., представляваща цена на продадени стоки и извършени услуги, като необжалвано, е влязло в сила. За да отхвърли иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата общо от 18 325.62 лв., съдът е приел, че неустойка за забава се дължи само по фактура №1006032 от 21.12.2007 г. в размер на 945.32 лв. Сключеният на 01.01.2006 г. между праводателя на ищеца и ответника срочен договор за продажба на стоки и извършване на услуги е прекратен с изтичане на едногодишния срок по чл. 2 от договора и продължението за още една година по чл.3 от същия, поради което неустойка по фактурите след 01.01.2008 г. не се дължи. По отношение на извършеното от касатора [фирма] плащане на 11.01.2008 г. на сумата 8 250.63 лв. по две фактури №1005688 от 29.11.2007 г. и №1006033 от 21.12.2007 г., която не е достатъчна за погасяване на задълженията и по двете, районният съд е приложил разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.второ ЗЗД- приел е, че се погасява най-обременително задължение, това по първата по времеиздаване фактура- тази с №1005688 от 29.11.2007 г. За същото погасяване на същите задължения на касатора-ответник окръжният съд е приел, че следва да намери приложение нормата на чл.76, ал.1, изр.първо ЗЗД, тъй като длъжникът е заявил кое задължение погасява, поради което се дължи неустойка за забава в размер на 291.56 лв. по фактура №1005688/29.11.2007 г. За да уважи така предявените искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за забавата и по фактурите, издадени след 01.01.2008 г., Старозагорският окръжен съд, за разлика от районния съд, е приел, че сключеният между касатора и праводателя на ищеца на 01.01.2006 г. договор, регламентиращ договорената неустойка, наречен като договор за продажба, не е прекратен, поради изтичане на срока му по чл.2 и чл.3 от договора. Този срок е въведен като период за отчитане на установените между страните трайни търговски отношения, а те не са упражнили правата си по чл.22 от договора за прекратяването му. Дължимостта на договорно определената неустойка е обоснована с разпоредбата на чл.19, ал.1 във вр. с ал.2 от Договора, тъй като общата сума на просрочените плащания е по-голяма от кредитния лимит от 10 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.76, ал.1,изр. първо ЗЗД при погасяване на задълженията по двете фактури №1005688 от 29.11.2007 г. и №1006033 от 21.12.2007 г., тъй като длъжникът не е конкретизирал изрично кое от тях погасява. Подържа, че неправилно Старозагорският окръжен съд в нарушение на чл.20 и чл.9 ЗЗД е изтълкувал разпоредбата на чл.2 от Договора, уреждащ срока на действието му, както и на чл.19, ал.2 от Договора за недължимост на неустойката, ако размера на просроченото плащане е в рамките на договорния лимит. Формулира следните правни въпроси: 1.”Ако в едно платежно нареждане е наредена сума за плащане по две фактури от различни дати, то следва ли да намери приложение правилото на чл.76, ал.1, изр.първо ЗЗД, след като платецът не е изрично конкретизирал кое от двете задължения погасяват” и 2/„Срочен договор, с клауза за продължаване за още една година при същите условия, превръща ли се в безкраен договор, който се подновява всяка следваща година, без ограничение във времето, т.е. допустимо ли е съществуването на безкраен договор”. По първия поставен въпрос с оглед на приложените решение №111 от 27.10.2009 г. по т.д.№296/2009 г. на ВКС, І Т.О. и влязлото в сила решение№951 от 10.07.2009 г. по т.д.№893/2009 г. на САС, ТО – подържаните от касатора допълнителни основания за достъп до касация следва да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, а по втория въпрос – изрично посочва допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК оспорва допустимостта й, основанията за достъп до касация, а по същество- основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК с оглед общия размер на претендираната неустойка, породена от неизпълнение на един и същи договор/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос е от значение за изхода по делото, но спрямо него не са налице допълнителните основания за достъп до касация-чл.280, ал.1 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с приложените съдебни решения, тъй като между тях липсва обективна идентичност. Така с решение №111 от 27.10.2009 г. по т.д.№296/2009 г. на ВКС, І Т.О. Върховниаят касационен съд се е произнесъл по въпроса за поредността на погасяване по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД на главница и начислена върху нея законна лихва, когато длъжникът не е заявил, кое задължение погасява, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. В случая и двете съдебни инстанции са обсъждали погасяването на задължението по чл.76, ал.1 ЗЗД- прието е, че длъжникът е посочил, че погасява задълженията по двете фактури. С влязлото в сила решение №951 от 10.07.2009 г. по т.д.№893/2009 г. на САС, ТО съдът също е обсъждал поредността на погасяване на задълженията по чл.76, ал.2 ЗЗД, поради което и с него е разрешена различна правна хиптеза.
Вторият формулиран правен въпрос по съществото си цели тълкуване на конкретна разпоредба от договора, поради което не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Чрез така поставения правен въпрос касаторът цели ВКС да изтълкува чл.2 от договора при това по начин различен от тълкуването, направено от въззивния съд. Тълкуването на конкретния договор е фактологически обосновано, защото то се извършва не само въз основа на писмения текст на договора, но и след преценка на доказателствата, относими към него. Значимостта на правния въпрос се определя от направените от съда правни изводи по съществото на спора, а не от конкретно установената фактическа обстановка. Събирането на доказателства и установяването й е в изключителните правомощия на въззивния съд, който разрешава спора по същество. В компетентността на касационната инстанция е да се произнесе по правилността на приложението на закона към така установената от въззивния съд фактическа обстановка.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. То не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство. При това и тълкуването на договорите не може да има значение за развитие на правото. За разлика от тълкуването на правните норми, тълкуването на договора няма неопределен брой адресати, поради което то ще има значение само за страните по делото и то в конкретния казус.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №67 от 28.02.2012 г. по в.т.д.№674/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: