О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.11 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 451 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „З.” АД, гр.София, чрез юрисконсулт И. Л., с вх.№9941 от 11.12.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу решение №1342 от 04.11.2009 год. и допълнително такова №46 от 14.01.2010 год., двете по гр.д.№1222/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с които на основание чл.208, ал.1, ГПК, отм. е отменено отхвърлително решение от 13.03.2009 год. по гр.д.№3000/2007 год. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав и са уважени предявените при условие на субективно съединяване искове на Т. П., С. П. и О. Д. П. против касатора с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. за по сумата 50 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Д. Н. П., баща на първите двама и съпруг на последната ищца, починал на 27.09.2005 год., вследствие на настъпило ПТП на 27.09.2005 год., виновно причинено от водача В. Л., със задължителна застраховка „гражданска отговорност” при касатора, ведно със законната лихва от смъртта на наследодателя. За да отхвърли предявените искове, Софийският градски съд е приел, че с прехвърляне на собствеността на автомобила, от първоначалния му собственик „В.” ООД, в полза на когото е издадена застрахователната полица, на виновния водач В. Л., застрахователното правоотношение е прекратено на основание чл.20 от Наредба №18/10.11.2004 г. за задължителното застраховане, отм., защото тази разпоредба представлява именно „другото” към което препраща нормата на чл.401 ТЗ, отм., прогласяваща, че при прехвърляне на застрахователно правоотношение, правоприемникът встъпва в правата на застрахования, освен ако не е уговорено друго. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че нормата на чл.20 от Наредба №18 от 10.11.2004 г. за задължителното застраховане, отм., издадена на основание чл.77, ал.5, ЗЗ, отм. не намира приложение, тъй като Закон за застраховането, на основание на който е издадена, е само устройствен закон. Приложил е чл. 401, ал.1 ТЗ, като съобразно него е счел, че виновният за произшествието водач В. Л. е встъпил в правата по застрахователния договор на своя праводател. Въззивният съд е приел също така, че по делото липсват данни застрахователният договор да е прекратен поради отказ на застрахователя или правоприемника на застрахования/чл.401, ал.4 ТЗ, отм./. Няма и доказателства застрахователят да е спазил реда на чл.387 ал.2 и 3 ТЗ, отм. за прекратяване на договора, поради неплащане на застрахователната премия, поради което е налице валиден застрахователен договор.
Касаторът „З..” АД, гр.София твърди, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Подържа, че неправилно Софийският апелативен съд е приел, че по отношение прекратяване на договора за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” следва да се прилага чл.401 ТЗ, отм., а не и ЗЗ, отм., който се явява специален закон по отношение на общите разпоредби на ТЗ, уреждащи застрахователната материя. Навежда довода, че в нарушение и на чл.188, ал.2 ГПК, отм. съдът не е приложил правилно действащия закон към момента на пораждане на спорните правоотношения, защото към този момент паралелно с ТЗ е действал и ЗЗ. Твърди, че разпоредбата на чл.20 от Наредба №18 от 10.11.2004 год. за задължителното застраховане, отм., издадената на основание на чл.77, ал.5 ,ЗЗ, отм. е императивна и съгласно нея застрахователният договор се счита прекратен със самия факт на прехвърляне на собствеността.
Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се мотивира с произнасяне на съда ”относно съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Твърди, че „съществен въпрос е не само разпоредбите на кой закон са приложими, но и кой от разделите в съответния закон се отнасят до спорните правоотношения”. Мотивира нуждата от произнасяне по процесния казус с твърдяното ”отклоняване от нормативната уредба и нейните императивни разпоредби”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанието за достъп до касация, а по същество – основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът „З..” АД, гр.София не е посочил точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, общото основание за достъп до касация, а именно да формулира значимия за изхода на делото правен въпрос. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК са изброени изчерпателно основанията за селектиране на касационната жалба, които не препращат към чл.281,т.3 ГПК, регламентиращ основанията за касационно обжалване, сред които са и твърдяната неправилност на обжалваното решение. В приложението си към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят обосновава нуждата от допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение изцяло с допуснати процесуални нарушения-чл.188, ал.3 ГПК, отм., поради неправилно прилагане на действащия закон и на съответния раздел от него. Основания за неправилност на обжалваното въззивно решение не представляват същевременно и основания за допускането му до касационен контрол/вж.т.1, ТР-1-209-ОСГКТК/, поради което всичките изложени по-горе доводи на касатора „З..” АД за нарушение на материалния и процесуален закон не могат да се квалифицират като основания за селектиране на касационната му жалба.
Не формулирането на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно да се откаже допускане на касационно обжалване. Не е налице и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В него се съдържат две предпоставки дадени в комулативне връзка, а жалбоподателят мотивира значението на разрешаването на настоящия казус за развитие на правото с нуждата от правилното приложение на закона и съответния подзаконов нормативен акт. Не всяко правилно приложение на закона е от значение за развитие на правото. Такова ще е налице, когато допринася за промяна на създадена съдебна практика, осъвременяване на направено вече тълкуване на правните норми, особено когато са непълни или противоречиви. Такива мотиви не се съдържат в изложението на касатора по чл.284, ал.3 ГПК.
Представеното решение на В. не е задължително за настоящето производство. То има действие само по отношение на страните по делото. От аргумент за противното на действащия към спорното правоотношение чл.30 ЗВАС, отм. решението на съда ще бъде задължително за всички, само ако актът бъде отменен. Същият принцип е застъпен и в чл.193, ал.2 ЗАПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1342 от 04.11.2009 год. и допълнително такова №46 от 14.01.2010 год., двете по гр.д.№1222/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: