О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 29.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 658/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], об.Р., чрез юрисконсулт Н. И., с вх.№3253/16.05.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №69 от 01.03.2012 г. по в.т.д.№1313/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Решение №70 от 19.07.2011 г. по гр.д.№145/20210 г. на Смолянския окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма],[ЕИК] срещу касатора иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с който е признато за установено съществуване на вземането на ищеца общо за сумата 35 002.13 евро/ 68 458.22 лв./ , от които главница 28 262.60 евро/55 276.85 лв./, разноски в размер на 1 408.80 евро/2 755.27 лв./ за периода 01.12.2008 г-30.09.2009 г., редовни лихви в размер на 4 447.61 евро/8 698.77 лв./ за периода 01.12.2008 г. до 31.10.2009 г. и наказателна лихва в размер на 883.12 евро/1 727.232 лв./ за периода 01.02.2009 г.-30.09.2009 г./, законна лихва върху главницата начиная от 01.03.2010 г., както и присъдените в заповедното производство разноски в размер на 1 369.16 лв., за които суми в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение №115 от 02.03.2010 г. по ч.гр.д.№88/2010 г на Районен съд [населено място], дължими солидарно от [фирма] с ЕИК[ЕИК] и Б. Б. Ч. като физическо лице, ЕГН [ЕГН], на основание съдържащите се задължения за касатора в сключения между него и ищеца-лизингодател [фирма] договор за лизинг. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на Смолянския окръжен съд, че договорът за финансов лизинг е прекратен едностранно от лизингодателя [фирма] чрез нотариална покана, връчена на 15.Х.2009 г., като уведомлението на касатора, връчено на лизингодаетля на 24.07.2009 г., не е довело до прекратяване на договора, тъй като страните са декларирали, че лизигополучателят няма право да прекратява едностранно договора. С тази уговорка не са накърнени добрите нрави, поради което сключеният между страните договор за финансов лизинг не е нищожен, нито е налице хипотезата на стопанска непоносимост/ чл.307 ТЗ/. Вземането на ищеца е доказано чрез представените електронни фактури, за които касаторът е дал съгласие да бъдат оформени по електронен път, както и че неосчетоводяването им от лизингополучателя, не го освобождават от задължението по тях. Съдилищата са приели още, че след като договорът не е прекратен едностранно от страна на лизигополучателя, върху него тежи задължението за съхраняване и опазване на лизингованата вещ, поради което не е уважено възражението му за прихващане със сумата 10 500 лв., за която касаторът твърди, че я е изплатил на трето лице- [фирма] на основание сключен с него на 25.07.2009 г. договор за влог, с който лизингованата вещ е предадена на съхранение у влогоприемателя. Уважен е и искът в частта за разноските по застрахователната полица, които са за сметка на лизингополучателя.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с представените по делото доказателства, като подържа, че в рамките на съдебното производство не е представен договор за финансов лизинг №04790-0018 от 12.11.2008 г., въз основа на който са направени правните изводи на съда, а такъв без дата с нотариална заверка на подписите от 15.09.2009 г. и 16.10.2009 г. Договорът с тези заверки е нищожен, поради липса на предмет, а и противоречи на чл.8, ал.1 ЗЗД договорът за финансов лизинг- общи условия също не представлява годно доказателствено средство за задълженията на касатора, тъй като не може да се свърже с договора за финансов лизинг от 16.10.2009 г. Навежда доводи, че от съдържанието и петитума на исковата молба не личи за кои месеци и в какъв размер ищецът претендира наеизплаетни лизингови вноски. Поставя следните правни въпроси: 1/ за значението на датата на нотариалната заверка на подписите за определяне датата на сключения договор за финансов лизинг; 2/за нередовност на исковата молба, поради некоректно формулиране на искането на ищеца; 3/за нищожността на договора за финансов лизинг, поради липса на предмет-чл.8, ал.1 ЗЗД. Подържа допълнителните основания за достъп до касация, които с оглед представената съдебна практика могат да се квалифицират като такова по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а именно формулиран значим за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. Твърдяната дата за сключване на договора, съобразно сочена нотариална заверка на подписите от 15.09.2009г.,р.п. от 16.10.2009 г., не е обусловила правните изводи на съда, тъй като в цялото съдебно производство сключеният между страните договор за финансов лизинг е посочен под №04790-01/12.11.2008 г. Тези факти се признават и от касатора- ответник в отговора му с вх.№5456/28.12.2010 г., находящ се на стр. 30 от гр.д.№145/2010 г. на Смолянския окръжен съд. Нещо повече, касаторът признава, че по така индивидуализирания договор е плащал редовно вноските до месец март 2009 г., т.е. дата предхождаща твърдяната в касационната жалба дата на нотариална заверка на 16.10.2009 г.на сключения договор. Като безспорен факт, датата на сключване на договора на 12.11.2008 г. е залегнала и в доклада на първоинстанционния съд от 29.12.2010 г. по същото гр.д.№145/2010 г. на.Смолянския окръжен съд. По отношение на доклада в срока по чл.147 ГПК касаторът не е твърдял нови обстоятелства, нито е посочил или представил нови доказателства, относими към евентуално твърдяна друга дата за сключване на договора-16.10.2009 г. Очевидно е, че тези твърдения са в разрез със становището на самата страна, поради което не биха могли да обусловят правните изводи на решаващия съд.
Вторият въпрос за нередовността на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал.2 ГПК е недопустим. Той се поставя за първи път в касационната жалба, като не е навеждан във въззивното производство. От правомощията на касационната инстанция като проверяваща, а не по съществото на спора, произтича недопустимостта пред ВКС да се съберат нови доказателства и да се допускат до разглеждане нови защитни средства, които не са били заявени в инстанцията по същество/ вж.т.9 ТР 1-2001-ОСГК./. Още повече, че първоинстанционният съд в доклада си е констатирал редовността на исковата молба/ вж.стр.27 от делото/, а този факт също не е оспорен от касатора в качеството му на ответник.
Третият поставен въпрос за нищожността на договора за финансов лизинг с твърдяна дата на сключване 16.10.2009 г., освен че е недопустим на същото основание като въпрос №2, то и по делото липсва договор със сочената дата на нотариалната заверка на подписите от 16.10.2009 г. На тази дата е заверен подписа на касатора, удостоверяващ връчването му от нотариус С. Бозов на нотариалната покана на [фирма], с която кани лизингополучателя да изпълни задълженията си за заплащане на дължимите лизингови вноски.
Не посочване на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже достъп до касация. В случая не са налице и подържаните допълнителните основания за достъп до касация- тези по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК., тъй като приложените съдебни решения са постановени при друга фактическа обстановка. С решение №117 от 26.04.2011 по гр.д.№, 718/2010 г. на ВКС, І Г.О. съдът се е произнесъл по въпроса дали може да се придобие по давност обект на Ж., който не е въведен в експлоатация. Обсъжданото в мотивите му от кога приложените писмени доказателства имат достоверна дата, е неотносимо към настоящия казус, тъй като спор по достоверната дата на договора за лизинг няма. Съдилищата са се произнесли по задължението на касатора- лизингополучател, произтичащи от договор за лизинг с безспорна последна нотариална заверка на подписа от 18.11.2008 г. Това обстоятелство нито се е оспорвало от касатора, нито той е твърдял сключването на друг договор за лизинг с извършена нотариална заверка на подписите от друга дата. Същото се отнася и до решение №190 от 23.04.2007 г. по т.д.№178/2006 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което съдът се е произнесъл за значението на индивидуализацията на обекта по договора за финансов лизинг за действителността на договора. В случая нито касаторът е правил такова възражение, нито съдът се е произнасял по нуждата от индивидуализация на обекта на лизинговия договор
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №69 от 01.03.2012 г. по в.т.д.№1313/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Решение №70 от 19.07.2011 г. по гр.д.№145/20210 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: