О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 10.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.04. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №1595/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Т. В. Т., [населено място], чрез адвокат Н. Е., с вх.№1366 от 11.02.2013 г. на ВКС, срещу Определение №21 от 25.01.2013 г.по т.д.№15/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което касационната жалба на настоящия частен жалбоподател е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК. Съставът на Второ търговско отделение е обосновал недопустимостта на касационната жалба срещу въззивното решение с търговския характер на делото, по което се е произнесъл въззивният съд, образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, чиято цена е в размер на 7000 лв., под обжалваемия минимум от 10 000 лв. за търговски дела. Частният жалбоподател Т. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.280, ал.2 ГПК, защото неправилно въззивното дело, чието решение е било предмет на касационно обжалване, е определено като търговско. Подържа, че предмет на спора са възникналите между страните задължения от договор за заем, сключен между две физически лица.
Ответникът П. Д. Б., от [населено място], не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение е приел, че подадената от Т. Т. касационна жалба е недопустима с оглед предмета на делото и цената на предявения иск. Той е предявил иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК с предмет установяване съществуване на вземане, за което на основание чл.417, т.9 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение. Искът с правно основание чл.422 ГПК е средство за защита на признато в заповедното производство вземане, в случая произтичащо от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1,т.8 ТЗ, която определя и търговския характер на делото по исковото производство. Обезпечителната връзката между абстрактната сделка и евентуалното каузалното правоотношение, в случая заемно, не променя предмета на делото, въведен от настоящия жалбоподател като ищец чрез основанието и петитума на предявения от него иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. Разглеждането на каузалната сделка е обусловено от възражението по чл.419 ГПК, което се основава на съображения, извлечени от менителничната сделка, поради което правилно съставът на Второ търговско отделение е определил делото като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя и във връзка с родовата подсъдност на иска по чл.422, ал.1 ГПК, ако образуваното по него дело се квалифицира като търговско. Съгласно чл.104, т.4 ГПК подсъдни на окръжен съд като първа инстанция са исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., а настоящият иск е с цена от 7 000 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №21 от 25.01.2013 г.по т.д.№15/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: