О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20. 01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №565 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЕТ”Д-р Е. Николова- индивидуална практика извънболнична, специализирана медицинска помощ по физиотерапия и рехабилитация, чрез адвокат А. Г., с вх.№1178 от 15.04.2010, на Благоевградския окръжен съд срещу Решение №18 от 26.02.2010 год. по т.д.№937/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4438 от 31.07.2009 год. по гр.д.№140/2009 год. на Благоевградския районен съд, с което са уважени следните, предявени при условие на обективно съединяване искове от „Медицински център-І-Благоевград” ЕООД против касаторката:1/ с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за обезщетение за продължилото ползване на кабинети, намиращи се на първия и трети етаж от сградата за физиотерапия в[населено място], след прекратяване на наемния договор, сключен на основание чл.102, ал.4 ЗЛЗ за следните суми: 2 173.60 лв. за 2006 година; 2 371.20 лв. за 2007 година и 2371.20 лв. за 2008 година; 2/ с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 566.87 лв. мораторна лихва за периода от 31.01.2006 год. до предявяване на иска, както и с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за опразване на заетите от касаторката помещения. С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че касаторката- наемател дължи връщане на наетите помещения на наемодателя- ищец. Прието е, че тя е продължила ползването им след прекратяване на наемния договор, въпреки противопоставянето на ищеца, поради което му дължи обезщетение в размер на уговорения месечен наем.
Касаторката ЕТ”Д-р Е. Николова- индивидуална практика извънболнична, специализирана медицинска помощ по физиотерапия и рехабилитация” твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.236, ал.2 ЗЗД, тъй като това обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на наемодателя да върне вещта, поради което неправилно е прието, че определеното обезщетение не може да бъде по-ниско от уговорения наем. Подържа и нарушение на чл.233, ал.1 ЗЗД, защото счита, че ползва имота на правно основание- трансформирания срочен в безсрочен наемен договор, поради приетото от наемодателя плащане на 10% от наемната цена, определена от Общинския съвет[населено място]. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК, поради не обсъждане на доказателствата по делото, доводите й във въззивното производство, както и поради липса на мотиви. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, като се мотивира с противоречие на обжалвания съдебен акт с т.19 от ТР1-2001-ОСГК, както и че съдът се е произнесъл по въпроса за обезщетението за ползване на имота след прекратяване на наемния договор, което не може да бъде по-ниско от уговорения наем, в противоречие с практиката на ВКС. Подържа като значим правен въпрос определянето на размера на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД, което обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението за опразване на наетите помещения, което обезщетение е различно от уговорения наем и се установява на базата на среднопазарния месечен наем за други подобни помещения за процесния период и може да бъде и под размера на уговорения между страните наем.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба и претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
1. По иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
Общата предпоставка за допускане на касационно обжалване е посочването на значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос, разрешен при наличие на допълнителните основания за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. Касаторката въобще не е формулирала такъв въпрос, обусловил правните изводи на съда за постановеното опразване и предаване на наемодателя на заеманите от нея кабинети за медицинско обслужване след прекратяване на наемния договор. Навежданите от касаторката доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон- чл.236, ал.1 ЗЗД, тъй като подържа, че срочният наемен договор се е трансформирал в безсрочен- тя е продължила да плаща наемната цена и след изтичане на срока по договора, а наемодателят я е приемал, не представляват основания за достъп до касация. Те биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, поради твърдяната неправилност на обжалваното решение, но не могат да бъдат същевременно и основания за селектиране на касационната жалба. Последните са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към нормата на чл.281,т.3 ГПК.
Същото се отнася и до подържаните съществени нарушения на съдопроизводствени правила- чл.12 и чл.235, ал. 2 и 4 ГПК- необсъждане на събраните по делото доказателства, на доводите на касаторката, както и неизлагане от съда на мотиви по твърденията й за трансформиране на срочния наемен договор в безсрочен. Не представлява посочване на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и твърдяното противоречие с т.19 от ТР1-2001 год., защото евентуалното нарушаване на правомощията на втората инстанция биха представлявали основания за неправилност, но не и такива за допускане до касационно обжалване.
2. По иска с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
Поставеният правен въпрос за размера на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД, обхващащо претърпяната загуба и пропусната полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението за връщане на процесните кабинети, което обезщетение е различно от уговорения наем и се установява на база среднопазарения месечен наем за други подобни помещения за процесния период, поради което може да падне и под наемната цена, не е значим за изхода на делото въпрос. В случая среднопазарният наем въобще не може да бъде критерии за размера на дължимото обезщетение на основание чл.236, ал.2 ЗЗД, защото в конкретния казус наемът се определя по административен ред на основания чл.102, ал.4 ЗЛЗ от общинския съвет по реда на Закон за общинската собственост. Касаторът не е доказал и наличие на противоречива съдебна практика по този конкретен въпрос. Доколкото съществува такава, тя е относима към общата норма на чл.236, ал.2 ЗЗД, но не и към специалната по чл.102 ,ал.4 ЗЛЗ, установяваща реда и начина на определяне на размера на дължимия наем.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №18 от 26.02.2010 год. по т.д.№937/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4438 от 31.07.2009 год. по гр.д.№140/2009 год. на Благоевградския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: