О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 894/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете страни по делото: касационна жалба от Н. К., с вх.№3549 от 11.07.2011 год. на Варненския апелативен съд, чрез адвокати С. Б. и М. Т., и касационна жалба от [фирма], [населено място] с вх.№3336 от 30.06.2011 год. на Варненския апелативен съд, чрез адвокат А. Г. срещу решение №82 от 31.05.2011 год. по в.гр.д.№646/2010 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №1206 от 20.10.2010 год. по гр.д.№2440/2009 год. на Варненския окръжен съд, ГО, с което частично са уважени предявените от Н. К. срещу [фирма] при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД. Варненският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че изплатените от ищеца суми в качеството му на съдружник в ответното дружество, преди изключването му на основание чл.126, ал.3,т.3 ТЗ, представляващи допълнителни парични средства, не са изплатени без правно основание, поради което правилно предявените от него искове по п.п.1, 5, 6 и 7 от исковата молба с правно основание чл.55, ал.1,т.1,предл.първо ЗЗД са отхвърлени. Споделени са и изводите за основателност на исковете по п.п.2,3, 4, 8 и 9 от исковата молба, по съображения, че ответното дружество не е доказало основанието за заплащането им.
Касационните жалби са подадена в срока по чл.283 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, включително и за исковете под обжалваемия минимум, поради тяхната акцесорност, поради което жалбите са процесуално допустими.
І.По касационната жалба на ищеца Н. К..
Касаторът Н. К. твърди, че обжалваното решение в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд, в частта, с която са отхвърлени исковете по п.5, 6 и 7 от исковата молба, всички с правно основание чл.55, ал.1,предл.първо ЗЗД, за по 1/2 част от цената им е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- неправилно разпределение на доказателствената тежест, презюмиране от съда на валидно правно основание за плащане, без такова да е доказано от ответника, представените по делото доказателства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност- нарушение на чл.235, ал.2 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставя процесуално-правните въпроси за разпределяне на доказателствената тежест при исковете с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както и въпроса „възможно ли е при наведени от ищеца твърдения за липса на правно основание и при условие, че по делото не са представени доказателства, установяващи наличието на правното основание, то да се презюмира? По тези въпроси подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2, ГПК, а по втория въпрос и това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя и правния въпрос за възможността да възникне задължение на съдружника за допълнителна парична вноска в полза на търговското дружество, без за това да има взето решение на общото събрание на съдружниците. И по този въпрос подържа допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК
Ответникът по касационната жалба оспорва допустимостта на касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК по отношение на исковете, с цена под обжалваемия минимум, оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол по касационната жалба на ищеца Н. К.. Поставените процесуално-правни въпроси не са обусловили правните изводи на съда, поради което не формират общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Исковете с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД са отхвърлени, не защото ищецът не е доказал плащането на сумите, или защото съдът е презюмирал правното основание, на което ги е получило ответното дружество. Съдът е отхвърлили исковете с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, поради естеството на имущественото задължение на съдружника да внесе допълнителната парична вноска по чл.134 ТЗ. Изплатените от ищеца- съдружник допълнителни парични вноски на това основание не подлежат на връщане от дружеството, като получени без правно основание. За дружество възниква задължението за връщането им след изтичане на определения срок за това, но на друго основание, не като получени без правно основание по чл.55, ал.1,предл.първо ЗЗД. А доколкото ищецът-съдружник не е задължен да покрие допълнителната парична вноска и на другия съдружник/арг. от чл.121 ал.2 ТЗ/, основанието за плащането й и в тази част на исковата претенция не е протвопоставимо на дружеството.
С факта на обжалване на исковите претенции по п.5, 6 и 7 от исковата молба само до 1/2 част от размера им, касаторът признава задължението си на съдружник да направи допълнителната парична вноска. Извънсъдебно признание в тази насока представляват и протоколите, подписани и от двамата съдружници, които по естеството си представляват частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила произтича от удостоверяването с тях на неизгодни за издателите им факти. Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание, за да се откаже достъп до касация. Не е налице и допълнително посоченото основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото липсва идентичност между въпросите, разрешени с посочените решения, и тези в настоящия казус. Така с приложеното решение №678 от 24.04.2000 год. по гр.д.№26/2000 год. на ВКС, V Г.О. с валидно взетото решение по чл.134 ТЗ са свързани санкционните последици по чл.126, ал.1 ТЗ за изключване на съдружника, каквито в настоящия случай не се разглеждат. С оглед доказателствената сила на признанията на касатора- ищец за пораждането на задълженията му по чл.134 ТЗ, не е обуславящ за изхода на делото и поставеният правен въпрос за валидността на взетото решение от общото събрание на съдружниците по чл.134 ЗЗД. А и въпросът за валидността на взетите решения от общото събрание на съдружниците е и недопустим, тъй като се поставя за първи път в касационното производство.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото необходимостта от произнасянето на ВКС не е мотивирано чрез предпоставките по т.4 на ТР1-2010-ОСГК.
ІІ.По касационната жалба на [фирма].
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното въззивно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част, е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Като съществено процесуално нарушение сочи липсата на мотиви в решението на въззивния съд по отношение приетата от Варненския окръжен съд за основателна претенцията на ищеца Н. К. с правно основание чл.55, ал.1,предл. първо ЗЗД за сумата 28 520 лв. Подържа, че решенията на съда, в частта с които са уважени предявените искове, са постановени при допуснати процесуални нарушения- при липса на доказателства, че ищецът е внесъл сумите по сметка на дружеството. Навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон –чл.55 ал.1 ЗЗД, поради субсидиарния характер на този иск. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: 1.Субсидиарен ли е искът по чл.55, ал.1 ЗЗД;2. Кой носи доказателствената тежест по този иск?3.Счетоводното записване представлява ли само по себе си доказателствено средство.
Ответникът по касационната жалба Н. К. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение по касационната жалба на [фирма], [населено място] не следва да се допуска до касационен контрол. Първият поставен въпрос за субсидиарния характер на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е от значение за евентуална недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на предявените искове с това правно основание. Независимо, че касаторът не навежда такъв довод, в рамките на служебното задължение на съда да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, ВКС в настоящия състав намира, че не са налице основанията за това. Въпросът за субсидиарното приложение на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД би имал значение само където претенциите биха могли да се предявят на договорно основание- евентуално на основание задължението на дружеството за връщане на направените от съдружниците допълнителни парични вноски. В случая, обаче, въз основа на събраните по делото доказателства, съдилищата са приели по исковете, уважени с правно основание чл.55, ал.1, ЗЗД, че липсва договорно основание за внасянето им/ за вноските за сумите от 31 665.73 лв. и от 23 120 лв. липсва решение на общото събрание на дружеството, а съобразно мотивите на окръжния съд за сумата от 29 520 лв.- ищецът е доказал плащането й, а ответното дружество не е доказало основанието за това.
Вторият поставен въпрос за разпределение на доказателствената тежест също не е от значение за конкретните правни изводи на съда, защото чрез него касаторът изразява несъгласието си от фактическите констатации на съда за недоказаност от ответното дружество на основанието за плащане, а не че отрицателният факт подлежи на доказване от ищцовата страна.
Третият поставен въпрос за правната стойност на счетоводните записвания също не е обусловил конкретните правни изводи на съда, защото те не са направени само въз основа само на счетоводните записвания, а след преценка и на останалите доказателства по делото- съдебно икономическа експертиза, протоколи на общото събрание на съдружниците и др.. Изобщо чрез формулираните правни въпроси касаторът изразява несъгласието с конкретно приетата от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, цели приемане но нова такава, което е недопустимо в касационното производство. Евентуалната неправилност на обжалваното решение, включително и като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.236, ал.2 ГПК, поради липса на мотиви, би представлявало основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не представляват същевременно и основания за достъп до касация.
Тъй като поставените от касатора правни въпроси не са от значение за правните изводи на съда, не може да се прецени кои конкретни изводи на съда са направени при коя от всичките подържани допълнителни основания за селектиране на касационната жалба.
С оглед изхода на делото в полза на касаторите не следва да се присъждат разноски, защото освен заплащане на таксата по чл.18, ал.2,т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, извършването на други такива не е доказано.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №82 от 31.05.2011 год. по в.гр.д.№646/2010 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №1206 от 20.10.2010 год. по гр.д.№2440/2009 год. на Варненския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: