О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София,22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №260 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Б. А., с вх.№13010/06.02.2012 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №1061820.01.2012 г. по гр.д..№16572/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение по ч.гр.д.№1886/201 г., на Софийския районен съд, 37 състав, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение от 19.05.2011 г. и издаденият изпълнителен лист. Софийският градски съд е приел, че след като възраженията на длъжниците по чл.414, ал.1 ГПК са направени на 06.06.2011 г., преди да е започнал да тече срокът по чл.414, ал.2 ГПК /заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжниците от съдия изпълнител с призовката за доброволно изпълнение на 12.09.2011 г./, то възраженията са направени в срок и правилно районният съд е дал указание на заявителя е за предявяване на иска по чл.415 ал.1 ГПК. Правилно е и постановеното на основание чл.415, ал.2 ГПК обезсилване на заповедта за изпълнение, след като пред заповедния съд не са били представени доказателства за предявяването на иска,.
Частният жалбоподател [фирма], твърди, че обжалваното определeние е неправилно, постановено в нарушение на чл.415, ал.1 и чл.414, ал.2 ГПК, тъй като в производството по обезсилване на издадената заповед за изпълнение съдът е бил длъжен да провери дали възраженията са направени в срока, както и дали в едномесечния срок заявителят е предявил иска по чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземането си. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като значим за изхода на делото сочи въпроса относно началния момент, от който длъжникът по заповедта за незабавно изпълнение може да направи възражение по чл.414 ГПК- дали този момент е издаването на заповедта от съда или е връчването й от съдебния изпълнител.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда. Софийският градски съд не е приел различен начален момент от посочения в чл.414 ал.2 ГПК, от който започва да тече срокът за възражението по чл.414, ал.1 ГПК. Изводите на съда са мотивирани с обстоятелството, че възраженията на длъжниците са подадени преди да е започнал да тече срокът по чл.414 ал.2 ГПК, поради което този срок е спазен.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.414 ал.2 ГПК, регламентираща началния момент на двуседмичния срок, в който длъжникът може да направи възражения, е ясна и категорична. Този срок започва да тече от връчването на заповедта. Законът нито е непълен, нито се нуждае от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1061820.01.2012 г. по гр.д..№16572/2011 г. на Софийския градски съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: