О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София, 17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 09.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 508/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „К., чрез адвокат А. Б., с вх.№64753 от 25.11.2009 год. на Софийския градски съд, срещу Решение от 23.10.2009 год. по гр.д.№2811/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Г състав, в частта, с което е оставено в сила решение от 12.09.2007 год. по гр.д.№5965/2005 год. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 58 състав, в частта, с която е уважен искът на С. В., против касатора с правно основание чл.55, ал.1, изр.второ ЗЗД за сумата 4 460 лв., както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ищеца по първоначалния иск С. В. насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 4 325 лв. Твърди, че обжалваното въззивно решение в тези му части е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Подържа,че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за строителство- изграждане на еднофамилна къща в собствения на ищеца имот, е развален, поради неизпълнение по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, защото не са налице законовите предпоставки за това.Подържа, че ищецът възложител е неизправна страна, защото не е представил одобрен проект за изграждане на покрива, забавата на изпълнителя-касатор е незначителна по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД. Преценката за размера на недължимото изплатено възнаграждение, поради неизпълнение от строителя на договорените СМР , трябва да се направи с оглед неговите цени, а не на друг изпълнител. Навежда довода, че неправилно, в нарушение на събраните доказателства по делото частично е отхвърлен насрещния иск, тъй като показанията на разпитаните по делото свидетели не са опровергани. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Формулира следните материалноправни въпроси: 1/„Правната възможност неизправният възложител да развали договора за изработка”, за който подържа, че е разрешен в противоречие с ТР 142-6-54 ОСГК; 2/ „Правната възможност договорът да бъде развален при общите условия на чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД, а не съобразно специалните условия на чл.265, ал.1 и 2 ЗЗД”, разрешаването на който ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; и 3/”Наличието на анекс към основния договор като предпоставка за основателността на иска за заплащане на допълнително извършените СМР”, за който подържа, че е разрешен в противоречие с представената практика на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол в обжалваната част/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира разноски
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира точно и мотивирано , както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК на правните въпроси обусловили изхода по конкретното дело. Общо поставените питания към съда, за приложение на нормите на чл.87,ал.1 и 2 ЗЗД и съотношението им със специалните норми на чл.265, ал.1 и 2 ЗЗД за разваляне на договора за изработка, не подкрепени и мотивирани с конкретните разрешения по делото, не може да представляват такива въпроси. Основанието за селектиране на касационната жалба трябва да бъде посочено от касатора чрез разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като единство от процесите на каузално тълкуване и правоприлагане, а не теоретически, откъснати от правния спор. При това доводи за неправилно приложение на нормите на чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД при разваляне на сключения между страните договор за изработка се правят от жалбоподателя за първи път в касационното производство. Изводът на Софийския градски съд, че сключеният между страните договор е развален, поради неизпълнение, е относим към уважената част на първоначалния иск с правно основание чл.55, ал.1,т.2 ЗЗД. Във въззивната жалба на настоящия касатор”Карома” ЕООД липсват твърдения за неправилно приложение на чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД, поради което е недопустимо да се навеждат за първи път в касационната инстанция, поради забраната за установяване пред нея на нови факти.
Третият поставен правен въпрос за наличието на анекс към договора, като предпоставка за уважаване на насрещния иск за допълнително извършените СМР, също не представлява общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е обосновал изводите си за нуждата от доказване на допълнително извършените от касатора-изпълнител СМР чрез допълнително сключено споразумение въз основа на конкретната преценка на т.VІІ.1, от сключения между страните договор от 09.06.2004 год. Правилността на възприеването от решаващия съд на конкретната фактическа обстановка не подлежи на проверка в касационното производство.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже селектиране на касационната жалба. Не са налице и допълнително подържаните основания – това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото ТР№142-6-11.11.1954 – ОСГК няма нищо общо с настоящия казус. Решението третира недопустимостта по съдебен ред да се иска разваляне на облигационен договор, а не предпоставките и последиците от упражняване на това право именно извънсъдебно, както е в настоящия случай.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК, както следва да се квалифицира сочената противоречива съдебна практика. Изводите в посочените решения са направени от ВКС при различно установена фактическа обстановка. Така в решение №1189 от 17.12.2008 год. по гр.д.№4743/2007 год. на ВКС, І Г.О. въпросът за правната значимост на анекса не е обсъждан, защото е прието, че той е прекудиран с първото, отменително решение на ВКС. А приложението на чл.61, ал.1 ЗЗД е обосновано в решение №797 от 23.10.2006 год. по гр.д.№948/2005 год. на ВКС, ІІ Г.О. с липсата на договор за строителство.
По поставените правни въпроси по приложение нормите на чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД има изключително богата съдебна практика, а и правните норми са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване, поради което не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 23.10.2009 год. по гр.д.№2811/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Г състав, в частта, с което е оставено в сила решение от 12.09.2007 год. по гр.д.№5965/2005 год. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 58 състав, в частта, с която е „К.” ЕООД гр.София е осъден да заплати на С. С. В. основание чл.55, ал.1, изр.второ ЗЗД сумата 4 460 лв., както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, е отхвърлен предявеният от „К.” ЕООД, гр.София срещу С. С. В. насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 4 325 лв.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, гр.София да заплати на С. С. В. сумата 200 лв. разноски за настоящата инстанция.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: