О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 24.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч. т.дело №682 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма] с вх.№7399 от 11.08.2011 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.08.2011 год., срещу Определение №605 от 20.04.2011 год. по ч.т.д.№132/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение на Варненския окръжен съд, с което по реда на чл.247 ал.1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при изписване името на заявителя в диспозитива на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с въззивното определение на Варненския окръжен съд се дава разрешение по същество на друго производство- това по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Развива и съображения за нарушение на чл.247, ал.4 ГПК, защото подържа, че съдебната практиката не е единна по въпроса дали Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.
Ответникът оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение е приложил разпоредбата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК при преценката на допустимостта на подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба. Определението, с което въззивният съд се произнася на основание чл.247, ал.1 в производството по чл.418 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. С него съдът не разрешава по същество друго производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Актът, с който съдът се произнася по исканата поправка на очевидна фактическа грешка, след като влезе в сила, представлява едно цяло с поправения акт- в случая става едно цяло със заповедта за изпълнение, издадена на основание чл.417 ГПК.
Неоснователни са доводите жалбоподателя за нарушение на чл.247, ал.4 ГПК, поради съществуваща противоречива практика по въпроса за обжалваемостта на заповедта за изпълнение. Обжалваемостта произтича от закона, а нормата на чл.413, ал.1 ГПК е ясна и категорична- заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските. На обжалване по реда на чл.419, ал.1 ГПК подлежи само разпореждането за незабавно изпълнение, а не и самата заповед. Практиката на ВКС по приложението на чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК е трайна и непротиворечива, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл.417, ал.2 и 3 ГПК, която правилно е посочена от съставът на ВКС-ІІ Т.О. Той правилно е приложил нормата на чл.247, ал.4 ГПК в заповедното производство. След като самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, то и определението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, също не подлежи на обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №605 от 20.04.2011 год. по ч.т.д.№132/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: