О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №751 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с чл.121 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Р & В Ф. Т. Б.В. ООД” със седалище и адрес на управление Х., К. Холандия, чрез адвокат З. В., с вх.№ 4925 от 30.08.2010 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу Определение №1118 от 26.08.2010 год. по ч.гр.д.№826/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение №772 от13.05.2010 год. по т.д.№777/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.119, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото, поради местна неподсъдност на предявения от настоящия жалбоподател иск с правно основание чл.361 ТЗ, тъй като съдилищата са приели, че седалището и адреса на управление на ответника е в гр.София. Делото е изпратено по подсъдност на Софийския градски съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на чл.108, ал.1, второ изречение ГПК, съгласно който при спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение. Подържа, че заключението на съда за липса на представителство в гр.Пловдив противоречи на представените писмени доказателства. Навежда и довод за нарушение на чл.119, ал.3 във вр. с чл.50, ал.2 ГПК, защото счита, че отговорът по исковата молба е просрочен. От изложението в частната касационна жалба може да се направи изводът, че подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съобразно препращата норма на чл.274, ал.3 ГПК и определенията подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. На това основание преди да пристъпи към разглеждане на частната касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол.
Частният жалбоподател въобще не е формулирал общото основание за достъп до касация, а именно да посочи материалноправния или процесуалноправен въпрос, обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Твърденията му за противоречива съдебна практика, без да посочи кой конкретен правен въпрос с обжалваното определение е разрешен в противоречие с представената практика на ВКС, както и позоваването на сериозността на проблема с подсъдността, не представлява формулиране на общото основание за селектиране на касационната жалба. Не представлява посочването на такъв въпрос и позоваването на значимостта на правилното приложение на чл. 50, ал.2 ГПК, с оглед твърдяното просрочване на направеното възражение за неподсъдност. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК са изброени изчерпателно основанията за достъп до касация. Тя не препраща към чл.281, т.3 ГПК, съдържаща основанията за касационно обжалване като неправилност и необоснованост, поради което твърденията за неправилност на обжалваното определение не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация.
Не са налице и допълнително подържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Частният жалбоподател въобще не представя практика на ВКС, в която значимия за изхода на делото правен въпрос, да е разрешен противоречиво. Приложените определение №515 от 14.09.2009 год. по ч.т.д.№257/2009 год.на ВКС, ІІ Т.О. и Определение №59 от 26.01.2009 год. по ч.т.д.№257/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановени по реда на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на т.3 и 4 на ТР1-2010-ОСГКТК, защото с тях не е допуснато касационно обжалване и съдът не се е произнесъл по съществото на спора. А и в мотивите на Определение №59 от 26.01.2009 год. по ч.т.д.№257/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О съдът е обсъждал значението за местната подсъдност на искове, предявени срещу юридически лица, споровете по които са възникнали от преки отношения с техни клонове или поделения, а в настоящия случай самият жалбоподател се позовава на представителство на ответника с различно местонахождение от седалището му.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.119, ал.3 ГПК за срока, в който може да се прави възражение за местна неподсъдност, е ясен и категоричен и не се нуждае от изправително тълкуване. А дали отговорът по исковата молба е подаден от ответника в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с оглед правилното приложение на чл.50, ал.2 ГПК, е въпрос на преценка на конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде проверявана в настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1118 от 26.08.2010 год. по ч.гр.д.№826/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: