О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 11.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в открито заседание на 22.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 390 /2012 година
Производството по делото е образувано по чл.48, ал.1 във вр. с чл.47, т.4 ЗМТА . Ищцата А. Г. Д. е предявила срещу [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ иск за отмяна на решение №1313/09.04.2010 г. по а.д.№1315/2010 г. на арбитър Б. Г., с което настоящата ищца е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 807.34 лв., представляваща сбор от лихва в размер на 899.34 лв. и неустойка в размер на 1 908 лв., определена на основание чл.8.9 от сключения между страните на 24.02.2008 г. договор за револвиращ заем. Ищцата подържа, че не е надлежно уведомена от арбитъра за образуваното пред него арбитражно производство, не й е изпратена исковата молба, не й е дадена възможност за представяне на отговор и доказателства, както и че самото арбитражно решение не й е връчено, поради което е налице отменителното основание по чл.47, т.4 ЗМТА. Навежда и доводи за допуснати нарушения от арбитражния съд на чл.31 във вр. с чл.27 ЗМТА.
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на иска, поради изтичане на 3 месечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Подържа, че следва да се приеме, че молителят е получил арбитражното решение на 29.09.2010 г., а исковата молба е постъпила в съда на 24.04.2012 г. По същество оспорва основателността на исковата молба, тъй като призовките за арбитражното дело са изпращани на ищцата от арбитъра чрез куриерска фирма [фирма], а като причина за невръчването им е отбелязаното „отсъствие на получателя”, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Възражението за недопустимост на искова молба е основателно.
С арбитражната клауза по чл.18 от Общите условия към договора за револвиращ заем страните са уговорили не само разрешаването от арбитраж на възникналите между тях спорове, произтичащи от договора, но са се споразумели и по начина на връчване на призовките и съобщенията, както и по условията, при които ще се считат за редовно връчени. Съгласно чл.18.4 от Общите условия страните са се съгласили призовките и съобщенията в арбитражното производство да се изпращат на клиента на посочения в договора адрес и те да се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени и поради обстоятелството, че не са потърсени. В случая не се спори, че решението по арбитражното дело е изпратено на адреса на ищцата А. Д., посочен договора, а именно [населено място],[жк]ШПК-2, ет.6, ап.21, а по делото няма данни адресът да е променян след сключването на договора.
От представеното по делото писмо, с изх.№21535/14.06.2012 г. на връчителя [фирма] е видно, че с товарителница №1000003507635/27.09.2010 г., с отбелязан в нея документ за връчване- решение по арб.д.№1315/26.02.2010 г., е направен последен опит за връчване на арбитражното решение на 29.09.2010 г. Като причина за невръчването му е отбелязаното „отсъствие на получателя” и е поставен уведомителен стикер ”Имате пратка”. Съдържанието на този частен писмен документ, не е оспорено, нито се правят доводи за неговата неистинност, поради което следва да се приемат за достоверни съдържащите се в него писмени констатации на администрацията на дружеството-връчител. С тях се установява настъпването на предпоставките по чл.18.4 от Общите условия за презюмиране редовност на връчването на решението. Постигната между страните договореност и по този въпрос е задължителна, тъй като цялата правораздавателна власт на арбитражния съд произтича от тяхната воля. След като решението по арбитражното дело не е връчено на настоящата ищца, поради посочената в чл.18.4 от Общите условия причина, а именно „не потърсено”, следва да се презюмира, че то е редовно получено от нея след изтичане на петия работен ден след 29.09.2010 г., когато е направен опит за връчването му. От тогава до постъпването в съда на исковата молба на ищцата А. Д. с вх.№6067 от 24.04.2012 г., е изминал много по-дълъг срок от тримесечния, визиран в чл.48,ал.1 ЗМТА, поради което тя е процесуално недопустима.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.4 във вр вр. с ал.8 ГПК, във вр. с чл.9,ал.1, във вр. с чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в полза на ответника ще следва да се присъди сумата 231.75 лв. юрисконсултско възнаграждение за юрисконсулт Н. М., изготвила отговора по исковата молба. Адвокатски хонорар за адвокат Е. К. не следва да се присъжда, тъй като за нея липсват доказателства да й е изплатен такъв.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. Г. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк]бл.ШПК-2, ап.21 срещу [фирма], [населено място] искова молба за отмяна на основание чл.47. т.4, ЗМТА на решение №1313/09.04.2010 г. по а.д.№1315/2010 г. на арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк]бл.ШПК-2, ап.21 да заплати на [фирма], [населено място] сумата 231.75 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: