О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 26.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.01. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 474/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт Д. К., с вх.№23484/17.03.3011 год. на Софийския градски съд, срещу решение от 10.02.2011 год. по гр.д.№7657/2010 год. на Софийския градски съд, ІІ ”г” отделение в частта, с която е потвърдено решение от 22.04.2010 год. по гр.д.№41614/2009 год. на Софийския районен съд, 67 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Р. С.”гр.П. срещу касатора [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 12 947.04 лв., представляваща неустойка за забава в плащането на сумата по главницата от 3 820 лв. за периода от 01.06.2008 год.- 25.03.2009 год. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е споделил изводите на районния съд, че клаузите на договорите за охрана на отделните обекти, с които е уговорена неустойка за забава в размер на 1% лихва за всеки просрочен ден от дължимото възнаграждение, без краен предел, не са нищожни по смисъла на чл.26, ал.2, предл.трето ЗЗД, защото уговореният размер на неустойката е съобразен с придадената й от страните обезпечителната и наказателна й функция. Касаторът подържа, че тези изводи на съда са направени в противоречие с чл.9 във вр. с чл.26, ал.2, предл.трето ЗЗД, защото договорената неустойка за забава в размер на 1% за всеки просрочен ден, без краен предел излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Навежда доводите, че въззивният съд не е разгледал договорената неустойка съобразно всичките, посочени от жалбоподателя, критерии в тяхната взаимна свързаност.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, защото счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с т.3 на ТР 1-2010 -ОГТК, тъй като преценката за нищожност не е направена по посочените в тълкувателното решение критерии.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният от касатора въпрос за нищожността на клаузата за неустойка, определена по дни, без краен предел, е от значение за изхода на делото. Не е налице, обаче, подържаното допълнително основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, а именно постановяване на обжалваното решение в противоречие с т.3 на ТР 1-2010-ОСТК. Посочените в тълкувателното решение критерии са примерно изброени, като е указано да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Именно в унисон с него въззивният съд е приел, че клаузата, с която е уговорена неустойката, не е нищожна, защото съобразно обстоятелствата по делото единствената цел на така уговорената неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Софийският градски съд е обсъдил и придадената на така уговорената неустойка за забава и наказателна функция, каквато между търговци може да бъде уговаряна. При това прекомерното й нарастване спрямо главницата се дължи на виновното неизпълнение на възложителя да я заплати, поради което преценката за нравствената й допустимост не е извършена в противоречие със задължителните указания, дадени в тълкувателното решение.
С оглед изхода на делото в полза на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказал извършването им за настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2011 год. по гр.д.№7657/2010 год. на Софийския градски съд, ІІ ”г” отделение в частта, с която е потвърдено решение от 22.04.2010 год. по гр.д.№41614/2009 год. на Софийския районен съд, 67 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Р. С.”гр.П. срещу касатора [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 12 947.04 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата от 3 820 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: