О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 07.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.01. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 383/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете страни срещу решение №118 от 22.12.2011 г. по гр.д.№282/2011 г. на Бургаския апелативен съд, гр.състав, с което е потвърдено решение №26/16.12.2009 г. по гр.д.№517/2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма] при условие на обективно съединяване следни искове: 1/ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС за следните движими вещи: товарен автомобил „Шкода Европа” с рег. [рег.номер на МПС] ; товарен автомобил ЗИЛ 130 с рег. [рег.номер на МПС] ; високоповдигач „Богорус”- 6 тонен; мотокар 4-3.5т и комплект заваръчен „340 АМ” и 2/ иск с правно основание чл.243 във вр. с чл.233, ЗЗД за връщане на движими вещи, предадени на ответника на основание заем за послужване. Със същото решение ответникът [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.59 ЗЗД, сумата 9 390.80 лв., представляващ стойността на автомобил „Шкода Европа” с рег.№СН 24-64 СН и ремарке на товарен автомобил „Шкода Европа” с рег. [рег.номер на МПС] определена по средни пазарни цени на продажби като скраб. Първоначално Бургаският апелативен съд е обезсили решението на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС, като процесуално недопустим, и прекратил производството по него, както и е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част, като е отхвърлил иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] за сумата 9 390.80 лв. С решение №166 от 31.10.2011 г., по т.д.№742/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О, по реда на чл.290 ГПК е отменено въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.108 ЗС и по иска с правно основание чл.59 ЗЗД. В останалата част, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.243 във вр. с чл.233, ЗЗД за връщане от ответника на останалите движими вещи, решението на Бургаския апелативен съд, не е било отменено от ВКС, поради което е влязло в сила. При новото разглеждан на делото Бургаският апелативен съд е възприел изводите на първата инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на Сливенския окръжен съд, съобразно които е прието за доказано, че само товарния автомобил „Шкода Европа” и ремаркето са предадени на ответника, но в момента не са в негово владение. По отношение на иска с правно основание чл.59 ЗЗД е прието, че присъдената сума от 9 390.80 лв. представлява размера обедняване на ищеца, р.п. на обогатяване на ответника, защото ако вещите са били налични у ищеца, той би могъл да реализира тази им цена, чрез продажбата им за скраб. По тази причина е без значение, че автомобила и ремаркето са снети от отчет пред КАТ. Тази възможност за ищеца е възпрепятствана от [фирма], защото съдът е счел за доказано, че автомобилът и ремеркето му са предадени, но към настоящия момент не се намират у него.
І.По касационната жалба на ищеца [фирма].
Подадена е чрез адвокат С. Р. с вх.№1124/15.02.2011 г. , на Бургаския апелативен съд по пощата с пощенско клеймо от 13.02.2012 г. , срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, в частта с която е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд в отхвърлителната част, с която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.243 във вр. с чл.233, ЗЗД. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на чл.294,ал.1, изр.2 ГПК, тъй като апелативният съд не се е съобразил с указанията, дадени му в отменителното решение на ВКС. Подържа, че решението на Бургаския апелативен съд страда от липса на каквито и да е било мотиви. Поставя правния въпрос ”За приложението на чл.294, ал.1 ГПК относно правомощията и обема на дейност на въззивния съд при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция”. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с решение №740 от 26.10.2010 г.на ВКС, І Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което подържаното от касатора допълнително основание за достъп до касация може да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя и правен въпрос за редовността на призоваването му за съдебното заседание на 30.11.2011 г. чрез адвокат Ю. Ч., която е заявявала, че няма връзка с упълномощителя си. По този въпрос подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол по касационната жалба на ищеца [фирма]. Той не е изпълнил задължението си по чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да формулира точно и мотивирано основанията за достъп до касация. Общо формулираният от него правен въпрос за приложението на чл.294 ал.1 ГПК и за правомощията и обема на дейността на въззивния съд при новото разглеждане на делото, без да е свързан с конкретните правни изводи на въззивния съд, не представлява общото основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не е посочил кои правни изводи на Бургаския апелативен съд са направени в отклонение от дадените задължителни указания с отменителното решение №166 от 31.10.2011 г. по т.д.№742/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. В него са дадени указания по приложение на закона- чл.108 ЗС в хипотезата на съществуващи между страните заемни правоотношения, а не се съдържат указания за необходимостта от извършване на нови процесуални действия, което и не налага събиране и обсъждане на нови доказателства. В този случай препращането на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд е свързано с еднаквата по обем дейност на двете съдебни инстанции.
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд се е съобразил с дадените от ВКС указания по приложение на чл.108 ЗС, като е възприел изводите на районния съд, че предявеният от касатора ревандикационен иск е неоснователен, поради обстоятелството, че не е доказано вещите, предмет на иска, да се намират във владение на ответника, а не недопустим, поради създадените между страните заемни правоотношения, както първоначално е приел въззивният съд. По изложените дотук съображения не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие със застъпеното в приложеното решение №740 от 26.10.2010 г.на ВКС, І Г.О. задължение за въззивната инстанция да се съобрази с отменителни указанията на ВКС. При това с подържаните нарушения на чл. 294, ал.1 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК/относно твърдяната липса на мотиви/, касаторът допуска смесване на основанията за достъп до касация с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Сочените процесуални нарушения не могат да представляват същевременно и основания за селектиране на касационната жалба, каквито са тези по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният правен въпрос за редовността на призоваването му за съдебното заседание на 30.11.2011 г. чрез адвокат Ю. Ч., която е заявявала, че няма връзка с упълномощителя си, въобще не е обусловил изхода по делото. За това съдебно заседание, както и за всички други касаторът е бил призован от посочения от него адрес по регистрация-гр.С., [улица], а не от адреса на адвокат Ю. К., [населено място], [улица]. Именно, поради връчването на призовката на адреса по регистрация, независимо, че е посочено връчване чрез адвокат Ю.К., връчителят е отбелязал личното връчване на страната.
ІІ. По касационната жалба на [фирма].
Подадена е чрез адвокат Е. Х., с вх.№908/06.02.2012 г. на Бургаския апелативен съд по пощата с пощенско клеймо от 02.02.2012 г., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, в частта с която е потвърдено първоинсдтанционното решение, в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД, като последният е осъден на това основание да заплати сумата 9 390.80 лв., представляващ стойността на автомобил „Шкода Европа” с рег.№СН 24-64 СН и ремарке на товарен автомобил „Шкода Европа” с рег. [рег.номер на МПС] по средни пазарни цени на продажби като скраб. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи за недоказаност на твърденията на ищеца, че тези вещи са се намирали във владение на ответника. Позовава се на необсъждане на показанията на св.С. във връзка с представените пред въззивния съд писмени доказателства, относими към прекратяване на регистрацията пред КАТ за автомобил „Шкода Европа” с рег.№СН 24-64 СН и за ремарке на товарен автомобил „Шкода Европа” с рег. [рег.номер на МПС] , свързана с предаване на регистрационните табели лично от собственика им. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като решаващият съд не се е съобразил с трайната практика на ВКС, както и на П..1-1978 за връзката между обогатяването на едно лице за сметка на обедняването на друго, както и че неоснователно обогатилият се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, тъй като искът е с цена 10318 лв./, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва допустимостта на касационната жалба, основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол и по касационната жалба на [фирма]. Касаторът въобще не формулира конкретен правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд. Общото позоваване на противоречие с практиката на ВКС, включително и на ППл1-1979 г. не представлява основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на правния въпрос, като общо основание за селектиране на касационната жалба, се определя от това доколко той е обусловил конкретните прави изводи на съда. Доводите на касатора, направени на основание т.4 от П. 1-1979 г. за произнасянето на съда при липса на доказателства за разликата между обедняването на ищцовата страна и обогатяването на ответната, са фактологически обосновани. Съдилищата въз основа на обсъдените от тях доказателства са приели, че между размера на обедняването и този на обогатяването няма разлика. Чрез поставения въпрос за евентуалната дължимост на такава разлика, касаторът фактически цели да бъде установена нова, различна от приетата от въззивния съд фактическа обстановка, което поради забраната за представяне на доказателства в касационното производство, е недопустимо.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №118 от 22.12.2011 г. по гр.д.№282/2011 г. на Бургаския апелативен съд, гр.състав, с което е потвърдено решение №26/16.12.2009 г. по гр.д.№517/2008 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: